| | | | | | | | | | | |

Saturday, June 27, 2015

March & April Favorites'15


Отново ви показвам тези любимци с голямо закъснение, но пък ми е приятно да си припомням любимите неща през отминалите месеци. Едва ли ще бъда толкова изчерпателна в описанието на събитиятa, които са ми оставили положителен отпечатък, но все пак държа да присъстват в блога и да не пропускам месец от тази рубрика. Умишлено премахнах едно материално нещо, защото исках да оставя този пост изцяло с душевни любимци, така да ги нарека, и да не го трупам с друго. Все пак се надявам да ви бъде интересно! :3 <3

Март

Снегът
Но, струва ли си да пиша нещо изобщо? 
Вие знаете, аз знам. Точка. 
Сняг му кажи и друго не е нужно. :D <3

Born From Pain
Това беше вторият ми концерт на Born From Pain - една от любимите ми групи от тийнеджърските години. Изживяването отново беше върховно, още повече, че свириха отново някои от най-любимите ми песни, които съм въртяла толкова много!  

Русе
До сега само бях минавала през Русе, но никога не бях навлизала в града и не бях имала възможност да го разгледам, така както успях сега. Определено ме впечатли. Много. Сега разбрах думите на хората, които ми говориха за града. Има толкова прекрасни места, че спокойно го обявявам за един от най-хубавите български градове, в които съм била до сега! А заради една по-специална причина, наред с Чирпан и София, ми стана любим. 



Април

Русе 2 + Концерт
Групата на Димитър (Of Every Memory) имаше концерт, заедно с още две русенски банди (Last Remains и Overdawn), и аз направих всичко възможно, за да успея да присъствам. Беше велико! Бях за втори път с тях и на репетиция, а на концерта просто си изкарахме жестоко! Нямам търпение да издадат първия си албум и да ги слушам пак! <3 Прекарах си отново няколко чудни дни. <3 



Село Чоба
По време на Великденските празници, се прибрах в Чирпан и дядо реши да ни организира и да ни отвлече на село, за да му помагаме за боядисването на някои неща по къщата там. Имам спомен като дете как пак помагах по времето на една такава бояджийска акция, хубав спомен. Къщата беше пълна, а аз все мрънках, че не искам да си ходя там, защото ми беше скучно. Е, сега ми се иска времето да се върне и да не бях толкова смотана, но уви това няма как да се случи и тези неща, както е и нормално, ги оценяваме твърде късно.
Тааааа - боядисвахме, много! Дядо остана страшно доволен от мен! По-интересното беше, че почти през повечето време бяхме под стрес от това да не дойде някоя разярена пчела или оса, защото в двора имаме пчелни кошери и нещо се бяха побъркали пчелите, а дядо реши да разруши едно гнездо на оси и... представете си какво им стана и на тях... То не беше търчане, скачане, викане, заплитане в коси, влизане в ризи, дядо го ухапа по лицето, а мен никъде не успя нищо да ме ухапе, но какво тичане беше по двора само! Леле! Но пък ще си го спомням с голямо удоволствие цялото това ненормално приключение!
Направихме си и скара на дървена жар и направо си умрях от вкусотия.
Беше един прекрасен ден! 

Всеки Следващ Ден
Е, както често става при мен, когато около мен има еуфория за дадено нещо, аз сякаш автоматически пренебрегвам случващото се и се опитвам сигурно и нарочно да не обръщам внимание за какво е дадената дандания. Тааа... когато най-добрата ми приятелка се вълнуваше по Всеки Следващ Ден, аз сякаш не им обърнах внимание, до този април, в който буквално ги преоткрих и се влюбих! Ходихме дори и на записи и чухме някои от новите парчета, които ще излязат по-късно тази година и нямам никакво търпение! Групата е страхотна - музика, текстове, просто една от най-любимите ми. Може да чуете техни песни - тук


The Ghost Inside
Така и така съм тръгнала да говоря за музика и за неща, които сякаш, като супер малоумна, последна откривам, мисля, че е добре да спомена и една група и албум, който вече не е съвсем нов, а именно - The Ghost Inside - Dear Youth. За хората, които харесват по-тежка музика - пуснете си го, а за другите - пропуснете, моля. :D 


Тааа, това беше моят кратък пост с душевни любимци. 
Радвам се, че го написах и че ще остане в блога. :3 

Поздрави,
Нина

4 comments:

  1. Супер са, Нинка! Чакам с нетърпение още и по-чести постове, но предполагам от душевни радости не ти остава време (което е супер) :D :)))

    ReplyDelete
  2. Наистина се надявам, след сесията ми да се активизирам повече в блога.
    Да, ту заради душевни радости, ту заради душевни притеснения, все има нещо. :D

    ReplyDelete
  3. Точно такива "душевни" любимци са най-интересни за четене :) Още много нови да имаш!

    ReplyDelete
  4. Наистина? Радвам се!
    Благодаря ти много! <3

    ReplyDelete