Blogosphere: Free Products & Sponsorship

No comments


Желанието, да пиша по тези теми, не се появи днес или вчера, но онзи ден се появи нещото, което ме побутна да осъществя този пост наистина, а не само да мисля какво бих казала. Много от нещата, за които ще говоря сега, бяха планувани да присъстват в един бъдещ пост-продължение на онзи забравен вече "Какво харесвам и не харесвам в блоговете." Много време мина от 2014-та, много неща се промениха, всичко свързано с блогъри/влогъри/инстаграмъри се разви и разрасна. Все още обаче много държа на всичко написано в този пост. Особено наблягам, в днешно време на една от точките - Честност и за нея ще стане дума малко по-долу.

Иска ми се да споделя малко мисли относно онова нещо, което е виновник в момента да четете този пост, а именно - поста на Ана - "И малко внимание..." и по-точно -  последният абзац - "...тези са единствените, които оценяват факта, че вероятно си единствената блогъкра, която като ходи на събития или взима дрехи за снимки – после си пазарува, вместо да крънка подаръци...". Като цяло - много съм съгласна с цялостната идея на публикацията ѝ, но някак ми стана едно такова криво, почувствах се тъпо, въпреки че не си "крънкам" подаръци, и се замислих - хей, ама не всеки има възможност да си купи палто на Hilfiger или нещо друго от скъпите магазини, в които понякога канят, сериозно.

Припомних си как на Tommy Hilfiger: Fall 2016 отидох, щастлива, че ме канят на събитие, свързано с модна марка, бях благодарна и не очаквах нищо, сериозно, на излизане ни изпратиха с торба с подаръци и това вътрешно супер ме стопли, почувствах се някак специално и се замислих, че може и да не си купя никога нищо от този магазин, но поне ще знам, че имам нещо - някакъв спомен, подарък. И не е, като да не съм си платила за нещата. Платих с пост и снимки. Снимки, които, колкото и нескромно да прозвучи, харесвам повече от официалните от събитието. И в края на краищата, излиза, че безплатните продукти всъщност не са съвсем безплатни. :) 

Често се случва да чуя от различни хора, че българските блогъри не стават, че са само за едната мостра, за едните безплатни продукти и т.н. и искам да кажа, че мен не ме притеснява това, че някой си "проси" (това звучи прекалено грубо, но така го наричат повечето хора, говорейки по тази тема) мостри/подаръци. Знам от директни източници, че това е напълно обичайна практика при блогъри и влогъри. Дори аз съм правила 2-3 предложения за колаборация (без успех, хаха), но до чуждестранни фирми, но все още не мога да го възприема като нормална практика. Все още ми изглежда долно, а реално, ако искаш да развиеш блога си така, че да ти е хоби и работа, колаборациите и спонсорираните постове са ключ към това и някак не би трябвало да е толкова странно да предлагаш ти идеи за сътрудничество на фирми и представители. Това и нещата, които разбрах за тези няколко години блогване, промениха доста това, което мисля по въпроса. Разбира се в момента повечето неща са на ниво - дай ми безплатна мостра, аз ще пиша за нея, но съм сигурна, че не при всички това е така и не при всички това ще остане така. Тази тема ми се иска да събуди дискусия и да чуя искреното мнение на повече блогъри/влогъри. Какво мислите за "просенето на мостри" и приемате ли за нормално - вместо фирмите да търсят блогърите - блогърите да търсят фирмите?

Та... не ме притеснява "просенето", ако човекът има качество, което да предложи в замяна - да го прави, какво значение има. Така или иначе тези, които си искат, до голяма степен заслужават всички безплатни продукти, че дори заслужават да им се плаща отделно, защото рекламата, която правят, ако блога им е популярен, не е малка, изобщо. 

Притеснява ме много повече това как масово не се упоменава, че даден пост е спосориран - не, не просто са му изпратили даден продукт/услуга, те са му платили, за да пише за нея. А той никъде не ви уведомява за това. Хм. Искреността и честността поначало не са качества, които могат да бъдат открити във всички хора, то от там идва и всичко се изкривява някак много неприятно. Чудя се дали някой някога ще вземе идеята, че е добре все пак хората, които ти се доверяват, да знаят защо правиш даден пост и защо упоменаваш дадено нещо 10 пъти. Но тук опираме до това, че основният проблем навярно не се корени само в блогърите, които просто искат да печелят от това, което обичат да правят, а във фирмите, които имат условие спосорирането да не се споменава. Честно казано, нямам директна информация за това, може би някой, който е по-навътре, може да разкаже как стоят нещата, би било полезно. 

В края на краищата, много от блоговете в глобален мащаб се превърнаха в рекламни сайтове и нищо друго, напълно изгубили индивидуалност. Но може би това е ключът, ако искаш блогът ти да бъде наистина печеливш, освен друго. Приемам за нормално, че за някои хора е просто работа, но сякаш така се оформят някои страници, че те вече за мен не са алтернативна медия, още по-малко - личен блог. 

За финал ще споделя някои неща, касаещи лично мен, свързани с тези две теми. На първо място, искам да споделя, че всички мои постове, в които присъстват изпратени продукти от фирми/PR, снимки от събития или са в някакъв вид колаборация, може да откриете с #Collabs, линкът съм посочила и в секция About. Това е една добра идея според мен, която лесно може да бъде приложена от всички. Освен това, в края на всеки пост, ако го няма директно в текста, упоменавам конкретно изпратения продукт или др. И още нещо - няма значение, че за даден продукт не съм заплатила със собствени средства (макар да съм заплатила с времето си, което е далеч по-скъпо нещо), всичко, което пиша, е искрено и изцяло базирано на моя личен опит и впечатления и никой не ми е поставял думи между пръстите! И това винаги ще бъде така.

Напоследък, при каквито и да е предложения, питам дали мога да посоча, че постът е под форма на колаборация, защото, ако не може - просто не се хващам да го правя. Иска ми се хората да ми вярват и да знаят, че няма нищо скрито-покрито, така мисля, че много по-добре би се получила връзката блогър-читател. Преди няколко години, когато Foodpanda раздаваха разни ваучери за храна на блогъри, за да ги споменем, не ми бяха позволили да споменавам директно, че поста е "спонсориран", аз обаче все пак се опитах по заобиколен начин да го кажа, за да съм все пак честна и бях обвинена, че шикалкавя (не помня точните думи, но беше в този дух). А никой не знаеше какво точно стои зад мислите ми, хаха. Но това е в миналото, така или иначе. Смешното е, че на мен ми се търси сметка за нещо, което дори не съм искала да премълча, а има хора, които се прехранват на база скрита реклама, но на никой не му пука. 

Аз лично се радвам, като малко дете, когато някой ми прави подарък, с каквато и да е цел, или се свързва с мен с предложение да тествам продуктите му или да си партнираме по някакъв друг начин. Възприемам го като добра оценка на положения от мен труд, защото каквото и да си говорим - снимането, обработването на снимки, писането на публикации, поддържането на различни интернет канали си е много работа и само тези, които не са се занимавали с това, не знаят какво е, още повече, ако си от по-старателните!

Понякога предложенията за колаборация и осъществяването на такава не ми носят никакви щастливи емоции, въпреки безплатните неща, защото има хора, които просто не знаят все още как да комуникират с такива медии, като нашите. Но това е тема за някой друг пост, определено има какво да се каже, а и е казвано неведнъж. Може да прочетете страхотния пост на Елена - How To Excite A Beauty Blogger (PR-frendly), тя е написала много добро четиво по темата. И така... 

Благодаря, че прочетохте леко хаотичните ми, както винаги, мисли. Няма да ви казвам какво е в главата ми, а седна ли да пиша (а е още по-зле, като говоря) и всичко се губи или не мога да намеря точните думи, с които да се изразя. Ужасно е! 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

No comments