| | | | | | | | | | | |

Tuesday, June 6, 2017

One Of My Days: Златната рибка



Знаете, че обичам да правя постове за тази рубрика основно когато имам интересни неща за показване, в другите случаи е импулсивно и непреправено, както най-много обичам и аз. Дните, в които умирам от скука обаче, съм сигурна, че не биха ви били интересни. За днешния ден планирахме разходка извън София. Ат и Ваньо ни разказаха за ресторанта Златната рибка, в близост до Панчарево, в който бяха ходили преди време. Било много приятно, та решихме да се съберем една голяма компания и да отидем...
Моята сутрин започна с ягодите, от чичкото до спирката, и турското кафе, което обожавам. Малко размотаване и не след дълго - баня и подготвяне за път. 
Напоследък имам новa рап страст и тя е 19-годишния (WTF!) XXXTentacion. Damn, толкова е тежък на моменти. А този Top 10 е най-слушаното от мен нещо за месец май.
Ат и Ванчо ни взеха и потеглихме. Ресторант "Златната рибка" се намира малко след Панчарево и по-точно - между с. Кокаляне и с. Долни Пасарел. Разположен е точно на един голям завой, където река Планщица се влива в Искър.

2 коли, 8 човека (4 двойки, хех) и около 1 час по-късно бяхме там. Мястото е на 20 км. от София, но само докато се измъкнете от града, минават около 30 минути.
Ресторантчето е от онези по-традиционни български, не е фенси, но пък позволява да се докоснеш до природата около него, което е най-големият му плюс. 
Има дори малък водопад, който не е естествен, а се е получил от водохващане. Покрай него се са изградрени стълби и можете да се качите нагоре, както ние направихме, за да разгледате от по-високо. 
Бяхме си запазили маса до реката и рибарника, в който по принцип трябва да има жива риба, която да ловят в момента на поръчка, но така и не видяхме нещо плаващо в черната вода. 


Всички, без Сашо (засрами се!), си поръчахме пъстърва на плоча за основно. Да си призная - когато баща ми беше донесъл прясно уловена и си я сготвих сама, стана в пъти по-вкусна, хах, но все пак и тази не беше зле! ;) Поръчах си и овчарска салата, която нищо, че бяха нарязали на две, на три, ми хареса супер много! Всички съставки бяха някак много естествени. За десерт опитах бишкотената им торта, която обра всички точки и определено препоръчвам.

Менюто е доста богато. Пълно е както с традиционни български храни, така и с рибни и морски. Всичко е обикновено, не прекалено накипрено, но пък вкусно. Цените са сносни, а и според мен си струва, заради хубавата гледка и приятната по-натурална атмосфера. Има и наливна бира! 
След като се наядохме до припадък, се отправихме към любимата София и продължихме почивния ден в района на Паметника, а по-късно го завършихме в парка пред Народния театър. 
Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

No comments:

Post a Comment