Обиколна практика - Съева дупка, Ловеч, Крушунски водопади, Дряновски манастир, Велико Търново, Шумен, Мадарски конник, Побити камъни

6 comments

Онези мигове, които знаеш, че никога няма да забравиш, бяха изпълнили 10-дневната ни приказка, която очаквахме от 1-ви курс и така и не разбрахме как успя времето толкова бързо да дойде и да си отиде, а ни се виждаше тооолкова далеч. 
Онези мигове, които знаеш, че всяка снимка или клип би ги омаловажил, защото нищо не може да покаже какво ти е било наистина отвътре - чувствата, които са изпълвали душата ти.
Усещанията, които имаш, гледайки със собствените си очи и чувствайки със собственото си сърце, винаги ще останат скрити. Всички изразни средства са напълно безсилни да ги опишат. Те си остават само за теб. 

В следващите редове, ще се опитам да ви разкажа накратко за първите 2 дни от практиката ни по Природна и Социално-икономическа география на България. Няма да се впускам в излишни обяснения, както и няма да обхвана абсолютно всички места, които сме посетили и видели. Ще акцентирам върху моите любими моменти. 

Ден 1-ви

Преди известно време имахме чудесна екскурзия из Северозападна България, но точно в тази част на Северна България не бях ходила и нямах търпение да премина през всички точки, които бяха набелязани преди заминаването ни.
Първият посетен обект беше природен - пещерата Съева дупка. Прекрасна. За мен лично e по-красива и интересна от Ягодинската пещера. Температура в пещерата беше около 7 градуса, а навън към 30 и определено вътре ми беше по-хубаво. 
/пещера Съева дупка/
След нея обядвахме в град Ловеч, като имахме свободно време да посетим някои забележителности. Аз лично се изкачих до Ловешката средновековна крепост, от която се открива прекрасна гледка към града, и се разходих по Покрития мост над река Осъм.
/Панорама от Ловешката средновековна крепост/
По пътя за следващия обект - Крушунски водопади, минахме покрай Деветашката пещера и за миг успях да зърна малка част от нея. Ах, колко искам някой ден да я посетя!
Растителността скрива това чудо на природата - Крушунския водопад, образуван от множество тераси, и никой не би заподозрял, че там може да има подобно съкровище. За съжаление усещащо все по-големия натиск на  туристич.
/Крушунски водопади/
/Крушунски водопади/

Последната дестинация за този ден беше Дряновския манастир, след което се отправихме към Велико Търново и нощувахме в м. Ксилифор, хотел "Момина крепост"
/Дряновски манастир/






Ден 2-ви

Днес почти всички бяха много развълнувани, защото пътувахме към морето и щяхме да прекараме следващите 4 дни по родното Черноморие. Аз не обичам морето, така както обичам планината, но бях развълнувана да посетя всички тези нови места.
Преди да стигнем до там обаче ни чакаше дълъг ден и съм сигурна, че накрая ни се привиждаше като мираж.
Първото ни спиране беше в Арбанаси за храна, след което отидохме до Лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел" - очарователно място.
Един от основните обекти от днешния ден беше Велико Търново и по-точно крепостта Царевец. Само ние си знаем какво преживяхме там и само аз си знам как се пържих в собствен сос, защото бях облечена в черно. Слънцето ни щипеше адски, а и нагрятият камък не беше на наша страна.


В град Търговище посетихме Славейковото училище, а в Шумен - спряхме за обяд. Преди да потеглим към с. Мадара и Мадарския конник се качихме до архитектурния комплекс "Създатели на българската държава" - внушителен паметник. Страшно много ми хареса прекарването там, защото духаше силен вятър и беше много прохладно - нещо, което ни липсваше по пътя, а и гледката беше красива!
/арх. комплекс "Създатели на българската държава"/

/град Шумен, арх. комплекс "Създатели на българската държава"/

Останахме силно разочаровани от големината на Мадарския конник. Не знам защо си бяхме втълпили, че ще е нещо огромно и впечатляващо. Е, не беше. Аз се впечатлих от пещерните образувания в района и огромната скална маса надвиснала над главата ми. Свят ми се завиваше, като поглеждах нагоре. От Майката Природа по-добра в измайсторяването на разни красоти, които да ме впечатляват, няма!


За черешката на тортата ни оставиха чудните Побити камъни. След тях пресякохме Варна и се установихме в курортен комплекс Св. св. Константин и Елена, където щяхме да останем за две нощувки. А спомените ми от там - щипалки. За щастие не ме ощипа никоя, но си пренесох една в Китен, но за Китен - друг път. ^^





Стигнах до заключението, че е по-добре да разделя разказа на 5 части, за да не правя 2 поста, които ще станат нереално дълги. 
Надявам се, че ви е било интересно! 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

6 comments

  1. И на мен изключително много ми се иска да посетя Деветашката пещера!!! Това място е уникално и заслужава много повече "слава" ако мога така да се изразя от колкото повечето пещери в България!
    Нищо не пречи май обаче, да се организираме и да отидем да я видим и сами :)))Хем,ще имаме достатъчно време да я разгледаме на спокойствие :)))
    Стефи

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, някой ден може да го направим! :)))

      Delete
  2. Май си ни идвала на гости в скромния Шумен... Дано ти е харесало :) Блога ти е супер!

    Поздрави http://la-foienvous.blogspot.com/

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, много приятно градче!
      Твоят блог също е прекрасен! Следвам.
      <3

      Delete
    2. Благодаря! И аз съм фен на твоя, особено частите с природата! :) Следващия път като си в Шумен си уговаряме блогърска среща :D

      Delete
    3. О, със сигурност ще си направим такава среща! <3

      Delete