Докато бях в Чирпан, баба ме помоли да включа настолния компютър и да я науча на нещо - супер много иска да е в час с технологиите. Нищо не стана обаче, защото машината е толкова стара, че не може да ъпдейтне дори браузърът. Помислих си, че скоро може съвсем да угасне, е реших да спася най-важните снимки и спомени. Флашката успя да свърши работа и прехвърлих голямо количество архив.
Когато от AVON ме поканиха да участвам в кампанията им #AvonRebelGirl месец след това, просто знаех какъв ще бъде постът ми. Знаех, че трябва да ви покажа малкото бунтарче, което бях тогава. И сега пак съм си, де, ама с по-малко цветове.
Гледайки снимките и спомняйки си за онези години, в мен се надигат само приятни емоции - изживяла съм ги по възможно най-добрия начин. Изобщо не се срамувам колко откачена съм била, дори напротив - щеше да ме е срам, ако не съм се изразявала по някакъв отличителен начин. Затова споделям с вас. Приятно!
Докато бях малка, принадлежността ми към определени, въртящи се около музиката субкултури, беше най-важното нещо. Дори и в момента е така, но годините са си оказали влияние и за щастие в момента съм по-балансирана.
Музиката
Всичко се е въртяло винаги около музиката. Винаги. Още в 6 клас, когато за първи път прослушах Simple Plan, след това продължих със Slipknot и Linkin Park, а по-късно и със System Of A Down, знаех, че това ще е най-голямата ми страст в живота. Около нея се е въртяло всичко - компании, приятели, гаджета.
Още в зората на осъзнатото ми слушане на музика се захванах със стилове, които и до ден днешен, под една една или друга форма, са с мен - тежка музика и рап.
Първоначално слушах български рап, пънк, реге, метъл, после постепенно hardcore течението ме понесе (8 клас, първата ми любов - Vendetta и Born From Pain - ей, още помня как на една екскурзия в Родопите вървях в планината и слушах BFP, картината е пред мен, ей), минах през доста тежки разклонения като deathcore, grindcorе. И до ден днешен всичко що е core ме вълнува много - metalcore, melodic hardcore, beatdown, но с годините забелязах, че клоня повече към мелодичните течения, което май е нормално. А рапът - той винаги е бил там, не е имало период, в който да не съм слушала.
Докато живеехме в Чирпан, най-любимото ни нещо беше да ходим на концерти в градовете около нас - Puzzle-а в Пловдив ни беше като Петък в София - втори дом. Приятелствата в общността, които завързахме тогава, и до сега оказват влияние върху животите ни.
Едно приятелство, което се заформи покрай музиката, след близо 10 години ми помогна да попадна на сегашното ми работно място - което е едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали. За такъв impact си говорим. Всичко е навързано.
Дрехи и аксесоари
Винаги съм се бунтувала с външния си вид. Не исках да приличам на всички останали, не исках и никой на мен да прилича. Едно време това ми беше топ мъка - някой да реши да направи нещо, което аз правя - няма, бе, то си е мое, как така, аз съм го измислила. Лол.
Родителите ми не одобряваха това, че се нося "смъкната" - широки панталони с изсулено дъно, широки тениски, ризи - цветни, рядко имах черни дрехи. Доста мрънкане съм отнесла, но аз си знаех своето и изобщо не ги слушах. За щастие имам най-толерантните родители EVER, дори бабите и дядовците ми, от които отнасях още по-голямо мрънкане и които всъщност са ме отгледали, докато нашите пътуваха из света, не бяха прекалено строги.
Преди си мислих, че цял живот ще се нося така, хаха. Голяма сладурана съм била. В един момент просто дрехите ми станаха адски неудобни, не се чувствах добре в тях. Всеки ден нямах търпение да се прибера и да ги съблека. Затова, когато започнах да си сменям стила, не можех да повярвам, че дрехите ми са толкова удобни, че искам да стоя с тях вкъщи.
Аксесоарите бяха по много. Много гривни, ама мега много. Много гердани. Правих си ги в повечето случаи сама. Любимо ми беше да си майсторя плочки на групи - използвах глина за основа, върху която слагах снимки на банди - никой нямаше като тях, бе! :D
Едни от най-интересните неща, които съм носила на врата си, са изкривена вилица, капан за мишки (беше някакъв декоративен, ама все пак!), както и крушки - о, да, крушки. Имах мания по крушки в един момент от живота ми, хаха. Не знам.
Друго интересно от аксесоарите бяха значките - имах безброй върху раницата, както и най-различни плюшени и други играчки, които старателно бях зашила, за да не избягат.
Грим
Тежък. Черният молив и бялата пудра ми бяха най-добрите приятели. Имах период, в който разнообразявах и слагах и цветни моливи - син, зелен и червен, да червен.
Като бях в гимназията, AVON беше най-използваната марка от мен, затова имам сантимент към нея. Помня, че госпожата по физика беше дистрибутор и даваше каталога на една моя съученичка, която пък ни събираше поръчките. Имах мания по едно време - купувах си какво ли не. Всички парфюми до един ми бяха на AVON - любими ми бяха онези малки шишенца с рол-он, които носих с мен навсякъде.
Точно заради това моят разказ за малкото rebel Нини и представянето на новия Far Away Rebel така добре се съчетават. Новият парфюм, създаден от световноизвестния парфюмерист Жан-Марк Шеян, олицетворява момичето-бунтар. За онази душа, която не се страхува да изразява себе си по всевъзможни начини. За онази душа, която не можеш и не трябва да слагаш в рамки. За онази свободна душа, която се търси, докато експериментира с всевъзможни неща.
С лансирането на парфюма от AVON ни припомнят, че всеки има в себе си скрит надълбоко потенциал, онази прикрита странност, която може да отключи много хубави неща в живота на човек. Често се спираме да бъдем себе си заради другите - най-голямата грешка EVER. А аз съм на мнение, че имаме право да изглеждаме и да се изразяваме по какъвто начин иска душата ни - така тя си търси своя път най-естествено.
Парфюмът е за онова смело момиче, което има смелостта просто да бъде себе си.
AVON Far Away Rebel представлява съчетание от Крем де Касис и жасмин самбак върху основа от солен шоколад и карамел - звучи също толкова добре, колкото и ухае.
Ароматът се развива доста интересно с времето. Първоначално е леко силен, но като отмине първоначалната вълна и попие в кожата, става много приятен. Аз лично изобщо не съм добра в усещането на различните нотки в парфюми, но това, в което се превръща след минути, е наистина запомнящо се. Точно като момичето, посмяло да изрази смело себе си - няма как да не я забележиш, нито да я забравиш.
Може да бъде поръчан от новия каталог на марката или директно от сайта им - тук.
Парфюмът е за онова смело момиче, което има смелостта просто да бъде себе си.
AVON Far Away Rebel представлява съчетание от Крем де Касис и жасмин самбак върху основа от солен шоколад и карамел - звучи също толкова добре, колкото и ухае.
Ароматът се развива доста интересно с времето. Първоначално е леко силен, но като отмине първоначалната вълна и попие в кожата, става много приятен. Аз лично изобщо не съм добра в усещането на различните нотки в парфюми, но това, в което се превръща след минути, е наистина запомнящо се. Точно като момичето, посмяло да изрази смело себе си - няма как да не я забележиш, нито да я забравиш.
Може да бъде поръчан от новия каталог на марката или директно от сайта им - тук.
След като схванахте връзката между бунтарския парфюм и бунтарското Нини, продължаваме с последна точка от моето минало-настояще-бъдеще.
Пиърсинг
И до ден днешен не мога да повярвам, че съм се навила на това - най-добрият ти приятел, който не е професионалист, да ти пробие устата с огромна игла, без позволението на родителите ти. Как? Как съм намерила смелост за това, че дори цели 3 пъти.
Винаги съм била много примерна и съм слушала нашите. Те пък винаги са ме пускали където искам да ходя, позволявали са ми да изглеждам така както искам, въпреки че не са били щастливи от това. Но всичко е било, защото съм била добро дете и са ми имали доверие. Аз и не исках да ги разочаровам, затова отново се връщам на въпроса - как съм посмяла без тяхно позволение да се пробия?
Първата ми обица - central labret, направих през 2007 година. Ицо беше натрупал малко опит с пробиването на други хора, явно това ми е дало нужния кураж. Oще помня как след това баща ми влезе в стаята да види какво съм сътворила, защото майка му беше казала, и аз се криех под завивките, хаха. Нямам спомен, но май не ме наказаха след това, а е трябвало. :D
След година и нещо реших, че искам още две обици - snakebites, тъкмо бях навлязла в периода deathcore, как няма да искам snakebites. :D
След още две години реших, че обиците ми пречат и дразнят на венците - махнах обицата в центъра и Ицо проби другите две през устната ми, за да не се опират във венеца. И до ден днешен съм с vertical snakebites.
Нямам татуировки, но пък имам и 20 мм дупки в ушите.
И туй то.
И туй то.
❤
Разказвайки всичко това, си връщам лентата и осъзнавам, че съм била супер интересно хлапе. Мании имах доста, обичах всички до една и не съм скучаела нито за миг.
Благодаря на AVON, че предизвикаха този пост. Ама много. Имах нужда да си припомня. Хубаво е да се връщаш в миналото и да си спомняш хубавото, ама само с добро, стига с тази носталгия.
❤
*Спонсориран пост
Благодаря, че ме четете и наблюдавате!
До скоро!
No comments