Практика по Ландшафтна екология. Земенски пролом, 2012 г.

2 comments

Много ми се искаше да ви разкажа за две събития, които ще останат в сърцето ми за цял живот. Това са практиките ни по Ландшафтна екология и География на почвите и обща биогеография. За целта ще събера на едно място снимките и текста, който съм писала под тях (с малки правописни корекции), в Tumblr. След всяка една от практиките, отделях по няколко поста в профила ми там, в които разказвах на хората за приключенията ни. Някои от вас може и да помнят и да не им е интересно, но аз искам да вдъхна нов живот на тези снимки и да опресня спомените си за преживяванията. За практиката по Ландшафтна екология, ще поставям уточнения и допълнения в скоби, ако реша.
[Практиката ни по Ландшафтна екология се проведе в базата на Геолого-географския факултет в Земен в периода 7.06 - 12.06.2012 г.]

[Първи ден
Пътувахме от София до Земен и се настанявахме в базата, не сме имали теренни дейности.]

Първи работен ден от практиката по Ландшафтна екология.
Тръгнахме рано сутрин по “пътечка” във вторична гора - гора, която се образува, като естествената растителност е била изсечена и след това са се настанили дървесни представители, които никога няма да достигнат естествени размери. Растителността беше гъста, трудно проходима и беше голямо приключение, тъкмо да ни събуди. След като преминахме тази част от прехода, се озовахме на асфалтов път, който води до Земенски манастир. Направихме първото си картиране, в близост до манастира, с помощта на ръководителката, след което се изкачихме на по-голяма надморска височина, за да работим сами. Беше адски горещо и вървенето нагоре беше много изтощително, но въпреки това всичко, което правехме, беше супер интересно. 






















Трети ден от практиката по Ландшафтна екология. 
Станахме рано, за да хванем влак от Земен за с. Полска Скакавица. 
Имаше много гъста мъгла, която постепенно се вдигаше. От спирка с. Полска Скакавица вървим по жп линията, след което свиваме по пътечка през гората, която преминава през красиви местенца и ни води към още по-красиви - районът на водопад Полска Скакавица.  























Мъглата се оттегли, за да разкрие прелестите на водопад Полска Скакавица, който е още далеч, но скоро ще бъде така близо до мен, както никога не съм и предполага. 
След още няколко минути, започнахме да се изкачваме, през доста стръмен терен, за да се качим там, от където водата пада и образува този прекрасен водопад. Картирахме, в близост до къщичките горе, и посетихме странна църква. 






















Гледката, след едночасовото изкачване, в голямата жега, си заслужаваше. 






















Водопад Полска Скакавица. 
Беше прекрасно.






















Ах, прелест. 
Това, което преживях, никога няма да забравя! 
След като приключихме работата си горе, се спуснахме надолу, за да идем в най-ниската част на водопада и да картираме, а след това, ако има желаещи, да го изкачим. Като видяхме условията, които предлага за изкачване, веднага се втурнахме да се приготвяме за едно от най-прекрасните преживявания, които ни очакваше. Преподавателката ни не се възпротиви, виждайки ентусиазма ни и ни остави, дори не остана време да си свършим работата. 
Аз и две момчета тръгнахме първи нагоре, последвани от още няколко момичета и момчета. Водопадът позволява да го изкачим до половината, без да се налага обезопасителна техника.
Това, което изживях, не мога да опиша с думи. Беше несравнимо изживяване, всичката вода, спускаща се над нас, под нас и около нас, позволяваше да усетим силата на природата, да се откъснем от всичко, да се потопим в един друг свят. Имаше пещера, която трябваше да преминем, за да продължим нагоре, ох, беше прекрасно. Не мога да говоря за това, защото каквото и да кажа няма да успея да опиша това, което се случи.. това, което усетих. Само едно нещо знам със сигурност - ще се върна там. 























Четвърти ден. 
Разходка по р. Струма.  






















Земенски пирамиди
























Истински се надявам да ви е било интересно. 
Очаквайте и пост за практика по 
География на почвите и обща биогеография.

Поздрави,
Нина

2 comments

  1. Благородно ти завиждам за практиките и посещанията на такива прекрасни места :)

    ReplyDelete
  2. Страхотно е там, била съм много пъти.И тези места всъщност са много достъпни. Земен не е кой знае колко далеч от София. Да не си нощувала в земенския стационар на Софийския университет? :) хаха

    ReplyDelete