Обожавам да снимам храна и да пиша за храна. В комбинация и с това, че тестването на нови ястия е истинско приключение за мен, посещаването на различни места за хапване се е превърнало в много любимо мое нещо. Точно заради това предложих на Мими да идем на някое друго място, вместо Captain Cook, към където се бяхме запътили.
Въртяха ми се две имена в главата - Made In Blue и Umamido, впоследствие посетих и двете и точно за тях ще ви разкажа в този пост. Приятно четене и разглеждане!
Денят започна с кафе и абсолютно стандартното сутрешно сърфиране в интернет. Facebook, Instagram и Feedly, заредено с интересни сайтове и блогове за информация и вдъхновение, ме разсънват всяка сутрин.
С Мими се бяхме разбрали още от предния ден и ми оставаше само да се подготвя и да ида на точното място в точния час.
❤
Денят започна с кафе и абсолютно стандартното сутрешно сърфиране в интернет. Facebook, Instagram и Feedly, заредено с интересни сайтове и блогове за информация и вдъхновение, ме разсънват всяка сутрин.
С Мими се бяхме разбрали още от предния ден и ми оставаше само да се подготвя и да ида на точното място в точния час.
Много ми беше развълнувано, че ще посетя най-после това място, на което така се бях нагледала в Instagram. То не бяха снимки от страхотния интериор, то не беше снимки на чудно изглеждащите ястия... Made In Blue е съвкупност от наистина разнообразни интериорни решения и е много Insta-frendly.
Първоначално бяхме седнали на една масичка, която нещо не ни хареса съвсем за снимки и се преместихме на тази от долните снимки. Печеше доста, но пък снимките се получиха добре именно заради това.
С приятеля ми се бяхме разбрали да хапнем после на второто място, за което ще ви разкажа по-долу - Umamido, затова и избрах да ям нещо по-леко в Made In Blue, че после нямаше да съм гладна изобщо.
Спрях се на с Салата от златно и червено цвекло със синьо сирене, ядки и разни зеленини. *Не си записах имената на ястията, а и никъде в интернет не ги открих, затова само ви ги описвам. :D* Та, много ми хареса комбинацията между цвекло, синьо сирене и ядки и определено препоръчвам да опитате, но да знаете, че (напук на моето очакване) ястието беше супер засищащо.
Мими яде Зелена салата с черита и печено сирене.
И двете опитахме Домашната лимонада и ни хареса.
В момента, в който пиша това, осъзнавам, че не съм снимала десерта на Мими, хаха. Тя яде Домашна бисквитена торта, а аз Сладкиш със зелен чай, който определено препоръчвам. Лек крем с маслени нотки и умерен вкус на зелен чай върху бисквитено-маслена основа - не твърде сладък, а перфектно балансиран сладкиш.
След Made In Blue се отправихме към Витошка и H&M. А оттам се прибрахме по домовете си.
Малко по-късно ние с Димитър се отправихме на кулинарно приключение. И той като мен обича да опитва нова храна и не ми беше трудно да го навия да посетим Umamido.
Димитър поръча предястие Гьоза - равиоли пълни с пилешко месо и зеленчуци. Беше доста солено, дори за моя вкус, но въпреки това ми хареса много.
Аз все още не бях достатъчно гладна за това, което ме чакаше.
Порциите са наистина огромни, имайте го предвид и отидете наистина гладни.
Порциите са наистина огромни, имайте го предвид и отидете наистина гладни.
Димитър яде рамен с пиле. Остана доволен от вкус и количество, но изказа недоволство от цената. Да, 15-16 лв. за супа не е малко, но пък каква супа! Аз съм на мнение, че цената е окей, имайки предвид количество-качество-вид храна.
Аз поръчах Ramen Of The Chef и както умишлено се опитвах да избегна лютото, така и си избрах именно спайси рамен. Все още не мога да разбера как стана. :D
Въпреки че си мислих, докато ядох, че топлинният удар е наблизо, ястието беше превъзходно.
Беконът влизаше доста тежко в цялата обилна люта картинка, но пък зеленините балансираха.
С доста усилия се прибрахме, като преди това минахме през кварталния за още храна - нещо доста необяснимо предвид обилното ядене. :D
Денят завърши с Kinder и Malcolm за 100283930 път.
❤
Благодаря, че ме четете и наблюдавате!
До скоро!
No comments