Update: 2019

No comments

В Чирпан съм, пия си кафето.
Баба решава кръстословица до мен и ме подпитва за някои думи.
Мрак гледа през прозореца и сигурно си представя как скача от покрив на покрив, гонейки птички.
Каня се да отида до магазина следобед, за да купя неща за Нова година.
След "бясно" умуване реших да си остана и да прекарам тук последните дни на 2019.

В тази идилична картина ме озарява мисълта, че не съм пускала пост в блога тази година.
Нито един. Ама вече няма да се обяснявам, нито ще обещавам.
Ще го правя ей така - ако го почувствам отвътре.

Та в Instagram поне съм активна и има ревю на 2019 в снимки, затова тук ще четете само текст. Иначе ме последвайте, защото всичко пускам там - ЦЪК.

И нека стигна и до същността на този пост - какво се случи през 2019 и какво научих?


Януари
2019 започна много спокойно и беше наситена с брънчове с приятели и познати, дори организирах блогърска среща, на която се видях с много любими момичета. През януари се зарибих по рикотените палачинки и ги правих прекалено много пъти. Future пусна новия си албум и го слушах прекалено много също. Бях малко болна, а накрая играх боулинг за първи път.

Февруари
Това беше най-чаканият месец поради две основни причини - пътуването ни до Барселона и уикенда на Седемте рилски езера. В Барселона беше феноменално! Може да видите и прочетете всичко за пътуването в профила ми в Instagram, направих един наистина подробен разказ с много снимки и текст. Влюбих се в града, после се влюбих отново в Рила, след като я изживях по време на зима. Беше голямо приключение. Преди и след тези събития всичко беше приятно - срещи за брънч (да, това беше манийката ми в началото на 2019), разходка в Ботаническата градина на Софийския и концерт на любими български групи за финал.  

Март
През март ми беше леко meh, ама няма как да е иначе, след като февруари беше top, хаха. Бях за малко в Чирпан, ходих по разни събития в София. Но най-запомнящото се нещо от месеца беше финалът на един проект - Национална финансиада за Банка ДСК, по който работихме месеци и който спечели след това 2 PR награди, хихи. Март беляза и началото на един нов период за мен или както си го кръстих - Nini 2.0. Направих списък с неща, по които искам да работя, свързани с развитието ми, прочетох няколко забравени книги, започнах да следя много сайтове и блогове по темите, които касаят работата ми. Поднових LinkedIn профила ми, направих си и портфолио, за да видя къде съм стигнала за тези 2 години работа в бранша. Не, не исках да си сменям работата, а да си направя оценка. И беше много полезно, много. 

Април
Повратен месец за 2019. Случиха се много големи промени и сътресения - в личен план, в работен; на мен, на приятели. Ама толкова много уроци научих и толкова неща си припомних, че сега не приемам периода като негативен, защото добре си прецедих и отделих позитивното от целия буламач. А ето и някои от нещата, които научих или си припомних:

Умерено с компромисите със себе си. Хем го бях научила този урок и пак се подхлъзнах. Но нищо, той животът те учи, докато си жив. 

Нещата се подреждат сами. Само имай търпение и леко се отдръпни. Това с търпението може да бъде приложено във всеки един аспект от живота ни. И е толкова важно да можем да го възпитаме в себе си, ако го нямаме по начало. Бях в ситуация, която само времето и търпението успяха да решат. Колкото си по-смирен, най-малкото - ще ти е по-лесно. Трудно е. Това е урок, който получих, но който имам тепърва да прилагам в живота си. 

Нищо не е вечно. Колкото по-скоро се примирим с това, по-лесен ще в животът ни. Най-хубавото семейство, компания, работна обстановка, могат да бъдат разбити за часове. Просто, защото не сме сами и си взаимодействаме с хората, зависим от тях. Подвластни сме на техните действия и решения, така както и те на нашите. Взаимно е. Ама е окей. Без промяна и движение няма развитие, няма уроци, няма нищо. 

Април все пак имаше и друга страна - бях на концерт с приятели, прекарах уикенд на вилата на Publicis, а там винаги е супер. Отидох малко до Чирпан и с нашите си направихме разходка в Средна гора.

Май
След всичко преживяно, май беше месец, в който постоянно си показвах колко хубаво може да бъде и че не е свършил света. Опитах за първи път бургер с текила, опитах и бургер с какао и ягоди. Стрелях за първи път - о, да, няма такъв адреналин и такова подкосяване на краката. Бях на парти на Marble Souls, както и на Design by Yes. Отидох на Webit и беше супер интересно. 

Юни
Юни беше изцяло друга ракия. Лансирахме Digitas Sofia след 2 години усилена работа на всички, имахме и парти. Влязох яко в Marvel вселената и изгледах почти всички филми хронологично. В края на месеца се даде начало на един проект, който ме предизвика и ми подари безкрайно поле за изява. Научих толкова много от целия процес и толкова неща успях да приложа! И въпреки че 2019 беше доста разклатена в офиса - имаше сътресения, липсваше ми на моменти мотивация и не научих почти нищо ново, този страничен (freelance) проект ми позволи да направя онази крачка напред, от която имах нужда. И съм безкрайно щастлива, че се хвърлих в непознатото без страх и го направих сама. За 2020 мога само да си пожелая да имам още такива предизвикателни проекти. Искам да блaгодаря на всички замесени за доверието и съвместната работа. Супер беше и нямам търпение за още с вас.  

Юли
Месецът беше зает, защото трябваше много бързо да изработя голям обем от работа за freelance проекта, а в офиса беше също много напрегнато. През този месец стигнах до поредния урок, приложен, научен - действието убива емоциите. Спомням си как един ден бях пред паник атака от нещо, което имах да свърша, а безкрайно много се тревожих, че няма да ми се получи. Хванах си лаптопа и почнах да пиша. След няколко минути усетих как нещата се подреждат, емоциите ми се успокояват и положението ми се подобрява. Велико. 
През юли нещ се беше прецакал корема ми, затова карах известно време само на хляб и разядки, то пък много ми хареса и така си продължих доста време. Особено много се влюбих в мелиджаното и хляба с овесени ядки на Братя Хлебари. В тази връзка открих и една супер яка пекарна до нас, която посещавам оттогава много често - Ананда. През юли започнах да ходя на гел лак, което много ми улесни ежедневието, а там се запознах с Жани!

Август
Месецът започна така вълнуващо, че няма как повече - заби ми се треска в крака. Махнах я, ама се оказа, че не съм я махнала съвсем, та след някой друг ден, в който кракът ми не се оправяше, се оказа, че трябва да ме види хирург. Е, видя ме. Извади това, което беше останало. Без упойка, хаха. Но всичко мина много бързо - след това се прибрах в Чирпан за малко. После пък презентирах в офиса за Instagram и беше супер. В средата на месеца си купих много мечтана джаджа, която всъщност взех с идеята, че ме чака много работа, а не от глезотия - настолен компютър за домашния ми мини офис. И така, де, много работа изработих през август и много след това.

Септември
Дадох си много необходима почивка. С нашите и кучето бяхме в Родопите на палатки за няколко нощувки. Беше много красиво, много спокойно, ама - студ. И през деня, и през нощта. В средата на септември се случи нещо, което не бях планирала, ама си знаех, че ще ми се случи някога - осинових си малко черно котенце, което кръстих Мрак. Голямо вълнение и емоции. Другото предимно беше работа. 

Октомври
През октомври реших, че не ми стига един страничен от офисната ми работа проект, та започнах втори - пак много предизвикателен, пак в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, но за български бранд. Като цяло месецът ми беше пълен основно с работа и не, не се оплаквам - напротив, готино ми е, че работих толкова много!

Ноември
Бях в Чирпан за рождения ден на баба в началото на месеца. После пък отрязах половината коса - имах сериозна нужда. По едно време ми беше малко меланхолично, ама пък с колегите си прекарахме супер на тиймбилдинга в Сапарева баня. После се разболях яко, бях на антибиотици за първи път от години. Доста време се оправях след това. В края успях да посетя събитие на Philips Lumea, на което се видях с любими момичета, а после си купих и най-прекрасната чанта за хляб, което ме зариби по нещо ново - mesh платове. 

Декември
През декември се прибрах отново, но този път за рождения ден на другата баба. После поработих яко, за да завърша повечето неща по проектите ми, за да съм свободна по празниците. Имах и рожден ден, който ме вкара в малка дупка, ама коледното офисно парти успя да ме изкара - беше жестоко! После с Мрак заминахме за Чирпан и прекарахме една истинска Коледа в село Чоба с всичките ми любими хора. За финал взех много добро решение - да остана за Нова година в Чирпан с едната ми баба. Любов! 


2019 беше много щедра към мен.
Не съжалявам за нищо, всичко беше ценно - и доброто, и лошото.
Благодарна съм и си пожелавам само здраве - за мен и за близките ми, 
всичко друго се случва с търпение. 


До когато, 
Нини

No comments