| | | | | | | | | | | |

Tuesday, September 2, 2014

One Of My Days: Държавен изпит

















Денят започна в черно-бяло. 
Сутринта се събудих с учудване "Как така заспах снощи толкова лесно?". Спеше ми се страшно, но постепенно напрежението от предстоящото събитие ме събуди.
Оправих се, чак подраних. Преди да изляза, докато се обувах, си помислих: "Спокойно, ще видиш как набързо всичко ще мине и ще се прибереш и събуеш на този праг и ще си легнеш в леглото с облекчено съзнание." 
Вървях бавно към спирката. Автобусът дойде. Пуснах си музика и започнах да се вслушвам в текста, до колкото можех, предвид това какви бруталии слушам, хаха, и по едно време се усетих, че не си мисля за изпита, ха. Бързо се върнах в музиката и така мина пътят ми до Софийски университет. 
Видях се с Мария и другите колеги. Очаквах да ми е много по-зле непосредствено преди изпита, но явно тренировката "притеснение цял месец по 15 часа" си каза думата. 
След като денонощно ви показвам снимки на облаци, бури, се падна тема за климата ха, колко интересно. След малко по-малко от 4 часа лудо писане, си тръгнах. 
Бях с чувството на облекчение, но не можех да се зарадвам изцяло, заради случка по време на изпита, която не смятам да разказвам, защото не засяга лично мен и ще е некоректно. Само се надявам всичко да е било за добро, то друго не остава. А за себе си се надявам все пак да съм взела най-важния ми изпит от бакалавърската степен.

Прибрах се. Чувствах се скапана. 
Умствената работа и напрежение понякога може 
да те скапе повече от физическия труд. 
Прекарах няколко часа в леглото. 
*Мери, новият ти пост е прекрасен!* 

Обядвах пълнени чушки, голям домат и сирене, което е от мандра в Годеч и е велико. 

Нямаше как да пропусна да дремна, въпреки че знаех, 
че това ще е голяма грешка и ще се събудя с ужасно главоболие. 

Събудих се. 
Розите още цъфтят. Залез.


Бързо отворих компютъра, че трябваше да свърша една работна задача. Интернета точно тогава реши да се скапе и, докато го чаках да се оправи, играх Tample Run 2, която започвам много да харесвам. След като интернета дойде, си довърши работата и се отдадох на болката в главата.

С триста зора приготвих салата и с още толкова я изядох. Не знам, явно имам мигрена, защото, като ме боли главата така, дори не ми се яде, гади ми се и миризмите ги усещам остро. Пф.
После Стоян ми донесе тази голяма порция сладки неща. Не, не ги изядох всичките, само еклера и скаличката. Да, съгреших. Позволих си, но ми е простено, имах тежък ден. 
*Чудите ли се какво става с моето ограничаване на захарта? Продължава си, но имам грехове за изкупуване. В Чирпан съгреших по време на женския период с едни бисквити и бонбони, а Габ ме изкуши с няколко парченца шоколад. А преди държавния, Мария ми даде шоколад, за да имам сили, хах. Кафето продължавам да си го пия с малко агаве. Иначе си хапвам разни здравословни барчета от Зоя, Балев, но вече ги свърших и скоро май ще правя поръчка, но ще е когато наистина не мога да издържа без нещо сладко.*

Вечерта завърши с борба с болката в главата... Пръснах си малко вода от лайка и беше наистина освежаващо. Накрая се предадох и пих хапче, явно нямаше да мине без това. Унесох се и заспах. 

Така завърши този толкова важен за мен ден. Нямам думи, с които мога реално да опиша, колко облечена се чувствам и колко ми е спокойно вече. Дори и да съм го взела и да ме очакват изпити за магистратура, сигурна съм, че няма да се притеснявам толкова, колкото за този. 

Благодаря, че прочетохте този пост. 
Благодаря, че ме следите. 
Прекрасен месец ви пожелавам, а аз 
ще съм съм редовна в блога, както до сега.

Поздрави,
Нина

10 comments:

  1. Успех! Дано вземеш изпита и споделиш добрите резултати :) Най-страшното е минало, сега остава само възнаграждението за положения труд...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря! :)
      Да, определено най-страшното мина.
      В момента само се надявам да съм го минала и честно казано не ме интересува
      изобщо този път оценката, така или иначе не са реални.

      Delete
  2. Аз не се съмнявам, че ще си се справила перфектно. Чудесен пост ♡

    ReplyDelete
    Replies
    1. Перфектно... малко трудно да се каже, но се надявам да съм го минала.
      Всичко е на късмет. Дано го имам. :)
      Благодаря!

      Delete
  3. Всичко описано ми е до болка познато аз също се чувствах така отивайки към Софийския след цял месец учене на буболечки,растения и т.н....но ти пожевам късмет дано си го взела с прекрасен резултат.А относно главоболието и аз съм така,даже и от силна болка повръщам и все повече се убеждавам,че имам мигрена.....

    ReplyDelete
    Replies
    1. Отново да кажа, резултата в този случай не ме интересува. :D Важното е
      да съм го взела. :) Да... явно наистина е това. Чета в интернет за симптоми и всичко и
      не виждам какво може да е друго, освен мигрена. Имам опасения за синузит, но до някъде няма логика да е това... де да знам. :DDD

      Delete
  4. Същата съм преди изпити, но обикновено, докато другите празнуват, че свършва, аз си се прибирам и заспивам и така чак до другия ден. Скапват ме такива дни до неузнаваемост. Последно бях така не на матурите, ами на изпита ми за сертификат по английски и направо щях да почина през петте часа, защото си изживявах мечтата, колкото и странно да звучи. Супер много влагах в този изпит! ;))
    Стискам палци за най-високия резултат ;)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, аз никога не съм празнувала, това не е в моя стил. Почивам си, спя и релаксирам, друго не ми е нужно. Благодаря ти много! :))) <3

      Delete
  5. Ох, аз сериозно изоставам с постовете! Сега виждам този :/ Прекраснице, чудесен ти е постът. Много са ми отпускащи тези твои постове. Стискам палци за изпита (вероятно още не са излезли резултатите или и това съм изпуснала? :/)
    Колкото до синузита... главоболието ти е по-скоро от прекалено напрежение и много стрес. Едва ли е синузит. Аз имам, знам какво е. Мигрената едва ли е - мигрената директно те събаря на леглото и дори частица светлина те пронизва като меч!
    Отиди и си пусни изследвания на кръвта. Анемичните хора (just like me!) страдат от много силно главоболие, което се бърка с мноооого други неща :) Но вярвам, че в крайна сметка красивата ти главица просто не е устояла на цялото напрежение :*

    ReplyDelete
  6. Късмет с ограничаването на захарта! И аз се опитвам, дано успеем и двете :))

    ReplyDelete