| | | | | | | | | | | |

Monday, August 17, 2015

One Of My Days: Разходка на Витоша


Ухууу! Скоро не съм пускала природа, а толкова много ми се иска! Иска ми се и да посетя пак някоя планина, но май няма да имам тази възможност скоро. Реших да направя този пост, хем да си припомня хубавата разходка, хем да споделя снимчиците с вас. Поста ще го причисля към рубриката One Of My Days, въпреки че няма да представя целия си ден в снимки, но определено ще бъде една голяма част от него. Снимките не са правени с фотоапарата ми, а с iPod-а, затова и не са с блестящо качество, но все пак мисля, че това няма да е проблем! :3 Приятно четене и разглеждане. 
С мои приятели решихме да се разходим на Витоша и хванахме трамвай 5 до последната му спирка - кв. Княжево. От там тръгва пътека, която минава през местност "Белата вода", до която искахме да стигнем, и продължава до Златните мостове. Преди да потеглим, решихме да си напълним коремите с малко сладолееед! :3 

Поехме по пътя нагоре!

Минутка за селфи! 

След около 1 час катерене нагоре стигнахме до местност "Бeлата вода", където спряхме да си починем и да хапнем. Бяхме си приготвили сандвичи от вкъщи - най-вкусните естествено, защото ги ядохме сред природа. 



След кратката почивка, поехме по пътя нагоре отново, защото имахме доста време още и решихме, че можем да стигнем и до Златните мостове. Срещнахме едно куче, което първоначално доста ме стресна и ме притесняваше, защото ни следеше доста стабилно, но после ми стана симпатично и чак ми стана мъчно, като го изгубихме от поглед. То ни изчакваше доста пъти и вървеше с нас, но по едно време просто явно му писна да ни чака и пое по своя път само. 

Не бях идвала в тази част на Витоша от поне 4 години. Много е приятно, но бяхме втрещени от целия боклук наоколо. Доста кошове бяха разпилени или буквално преливаха и боклуците бяха разпръснати в около тях. На други места пък "съвестни природолюбители" не си бяха изхвърлили боклука изобщо... Мда, нормална работа, нали? ;д 


Каменните реки са много интересни и определено са фотогенични. 




Постлахме си на земята и си извадихме остатъците от храна. А този бук беше над нас и тази снимка я направих, докато си лежах и го гледах влюбено. :3 

По пътя надолу само си говорихме за това, че, докато сме вървели нагоре, сякаш не сме успели да разберем колко е голям наклона. Беше доооста изтощително и безкрайно слизане. :Д


Накрая бяхме толкова изморени, че едва ходихме от трамвая до вкъщи, но си струваше всяка една крачка. Нямам търпение пак да си направим подобна разходка. :3 <3
Това беше от мен за днес! 
Благодаря ви, че все още сте тук и ме 
четете и... наблюдавате. 

Поздрави,
Нина

Bloglovin' ♥ Facebook page ♥ Instagram

No comments:

Post a Comment