NINA HAVEHEART'S BLOG

Повечето от нас знаят какво представлява Горнотракисйката низина - в частност, Пазарджишко-Пловдивското поле е обширна територия с обработваеми и изоставени земи. От време на време, около реките, се появява по-значителна растителност, но преобладаващият ландшафт е голо поле с единични дървета или храсти, като можем да кажем, че пейзажът в другата част на низината - Старазагорското поле, не се различава значително.

Когато има гора, простираща се на немалка площ в нищото, и особено когато тя е вековна, няма как да не й обърнем внимание и придадем особено значение. Точно за това, реших за пореден път да ви представя тази дива местност, която, въпреки своя статут, търпи все повече негативите от незаконната сеч практикувана от ромското население в района. 

Защитена местност „Чирпанска кория“ е вековна дъбова гора, обявена за природна забележителност през 1966 г. от тогавашното Министерството на горите и горската промишленост. Със заповед № РД-850 от 18 септември 2002 г. територията е прекатегоризирана в защитена местност.

Тя е разположена на границата между Пазарджишко-Пловдивското поле и Старазагорското поле, на територия от 58 ха, на 8 км от град Чирпан и до нея се стига по асфалтов път. 

      

След теренно изследване, което направих за стажа си във WWF България, на част от територията на защитената местност, установих, че основните дървесни видове са летен дъб (Quercus robur, Quercus pubescens), полски клен (Acer campestre) и обикновен габър (Carpinus betulus).

Вековните дървета са представители на вида летен дъб. 
Диаметърът на стволовете на кленовите дървета, които бяха измерени, достига 45 см, а на летния дъб до 122 см.