Personal: Интуицията - онова нещо, което ме плаши

30 comments

Години наред съм си повтаряла, че онова първо впечатление за хората, което придобивам след като ги видя, се оказва винаги вярно. Преди, в процеса на израстване много пъти съм се сблъсквала с него, но и често съм променяла, с идеята да дам шанс на човека, все пак не може да го познавам, та ние дори не сме си казали една дума. Нещото, което ме кара да пиша този пост, е че винаги съм се връщала в начална позиция и това мисля, че вече съм го споменавала.
Всичко е добре, усещам хората - чудесно, но напоследък, особено откакто съм в София и започнах да общувам с много хора, нещата придобиха други измерения. А това го осъзнах наскоро. Вече подхождам към нови запознанства, с мисълта "Дали чувството ще заиграе към положителната страна, или към отрицателната". До такава степен съм осъзнала, че тази моя прословута интуиция е безгрешна, че я слагам на преден план. Най-ужасно е когато чакам да видя даден човек, от който ми зависи определен етап от развитието, и си мисля "Ух, дано да го харесам, дано да усетя добри чувства". Да, знам, че звуча странно, но спокойно - не се мисля за някой маг контактуващ с катерицата Беатрис. 
Въпросът е, тази интуиция, която ни е дадена, трябва ли да бъде използвана нон-стоп? Трябва ли да отблъскваме всички хора, за които графиката е отрицателна, или трябва да бъдем хармонични и да приемаме и подобен тип негативи в живота си? Вие имате ли подобни усещания за хората? Как се справяте с тях?
Аз лично, въпреки да знам, че даден човек не е подходящ да бъде в моето обкръжение, винаги се стремя да потисна тези чувства, да се държа добре, да му дам шанс. Живота е ин-ян. Изпълнен е както с положителни моменти, така и с отрицателни моменти и с хората трябва да е същото. Трябва да има баланс, не може да общуваме само със създания изпълнени повече с позитивна енергия, няма да са равни везните.
Чудя се и още нещо. Дали хората, които аз усещам по лош начин, са лоши само за мен или са негативни за всички? Аз си мисля, че тези усещания са си само за мен и в общуването между дадения човек и другите хора стоят други правила. Но пък не се знае... Не се знае, защото нерядко хората ми казват "права беше за него/нея".
Друго стряскащо нещо, което забелязвам напоследък е, че освен, че усещам лошо или негативно чувство, в съзнанието ми започват веднага да се преплитат мисли относно личността, която стои пред мен - характеристики на характера, които би могла да има, добри и лоши черти, всичко. Изграждам си образа му и сякаш почти разбирам какъв човек седи пред мен и как мога да се държа с него, за да съм на неговото ниво и възприятия.
На вас случвало ли ви се е?
Поздрави,
Нина

30 comments

  1. Постоянно ми се случва!Супер много се обръщам към интуицията си,защото никак не ме лъже..и на мен доста път са ми казвали "ама тя/той нее е такава-такъв",но после "беше права" :Д Досега не съм грешала и смятам и за напред да й се доверявам.
    Иначе за чуденката ти дали усещаме,че тези хора са лоши само за нас или и за останалите..според мен си е само за нас,все пак всеки човек е индивидуален.И въпреки,че интуицията ми подсказва,че даден човек е лош,негативен и т.н за мен,а почти винаги давам шанс,но си имам едно наум. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, точно! Едно на ум винаги трябва да си имаме!

      Delete
  2. Аз съм много наивна спрямо хората, но не и към ситуациите. Мога да .. "виждам в бъдещето" развръската на на някоя ситуация, но не и на хората около мен, за това съм бариерна межту ISTJ и INTJ. Твоята интуиция и аз мога да потвърдя, хаха.
    Наскоро се запознах с момче, което може да каже кога и за какво човек лъже, винаги. Тествах го с разказ на цяла история за живота ми и просто обърнах един детайл. Пича веднага позна кой е лъжовния детайл. Казах му че ако съм му гадже ще ме е страх да му говоря дори и истини, че да не взема някога да се объркам дори и истинската си история хахаха
    Питах го дали е натоварващо винаги да знае, кой и кога и за какво го лъже и той каза "Да, понякога, но просто това съм аз" :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. WOW. Това колкото е хубаво да го можеш, толкова е и гадно за душевното ти състояние и спокойствие.

      Delete
    2. Аз също бях доста наивен спрямо хората около мен. Винаги съм се опитвал да изкопча нещо от тях което да ми хване вниманието. По профил съм INTJ + ADHD. Преди да го разбера се чуствах доста объркан за себе си (различни психологически функции изпъкват което ме кара да лавирам между профилите, пример: имаше моменти където редовно се държах като ESFP, част от приятелите ми отказват да ме приемат за интроверт). Плюса е че освен INTJ специфичностите, ме дарява с голяма емоционална сетивност, нужни са само няколко минути разговор за да разбера даден човек какъв е психологическия му профил (или поне до някъде, не всички са лесни) както и да го усетя по начина по който споменаваш.

      Един пример, имах добър/близък приятел от студенстките години, с който винаги не съм бил в синхрон (емоционален),но различни неща от живота ни събираха (работа, обща компания, бяхме съквартиранти) и съм си представял че някой ден това няма да свърши добре. 4 години по късно ми завъртя невероятно мръснишки номер. По добре да не навлизам в подробности :).

      От опита си съм извел следните заключения, държа до себе си хората, които ме карат да се чуствам добре. Другите държа на определена лична дистанция, защото хората, които поначално не харесваш най-вероятно са такива които не те разбират (добър/лош човек е прекалено черно бяло) и в следствие на това биха те накарали да не се чустваш комфортно в определени ситуации.

      Delete
    3. Съжалявам за номера, който са ти завъртяли.
      Съгласна съм. Това може би е най-добрия начин да се предпазиш по някакъв начин, а и няма смисъл да общуваш с хора, както казваш ти, с който не си в синхрон. Общуването няма да е добре нито за теб, нито за тях.
      А за това с профилите - Мани е писала хубав пост за тях, бях го забравила и сега си го припомних. :D Аз излизам, че съм INFP, а винаги съм се мислила за екстроверт.

      Delete
    4. Благодарско, ще прочета :)

      Delete
  3. Аз слушам интуицията си , но съм и много наивна. Въпреки ,че усещам ,че човека е лош , пак се вкопчвам в добрите му черти и това някой път ми изиграва много лоша черта. :))

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз го правя понякога и определено не си е струвало.

      Delete
  4. При мен винаги е на усещане. Когато видя някой, веднага усещам характера му като цвят. В зависимост от цвета на човека, няма как да не си създам и отношение към него. Има цветове, с които изобщо не се разбирам и веднага щом видя такива индивиди и просто нещо в мен прещраква и никога не стигаме до момент на разбирателство.
    Например, ако някой човек ми се струва твърде червен и импулсивен и неприятен, често предпочитам просто да не общувам с него, отколкото да се запознаем, да мине време и да съжалявам за това.
    За сметка на това, ако човека е оранжев или кафяв, тоест от него да лъжа на сигурност, мъдрост и капка от онова спокойствие и уют, нещо вътре в мен ме кара да му обръщам много повече внимание и да искам да споделям времето си с него.
    И аз не говоря с катерицата Беатрис. За сега. Надявам се и за вбъдеще.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Това с цветовете е странно и много интересно, явно имаш някакви по-висши от интуицията способности, опитай с катериците! :D :)))

      Delete
    2. Страх ме е, ако почна да им говоря, да не ми отвърнат. Тогава определено ще се чувствам специален. :DDD

      Delete
    3. Хахахах, няма как да разбереш, ако не опиташ! :D

      Delete
  5. Всички сме си различни и аз за себе си съм решила да си следвам интуицията, защото винаги е била безпогрешна. Освен това от краткия ми житейски опит да се накарам да харесам някого само ме съсипва и ми трови живота, както се казва :) Човек се учи от грешките си все пак, но да речем, че тази година покрай завършването ми си направих не само равносметка за старите и нови познанства, ами ми се случиха и доста неприятни истории, които само си доказаха първоначалните ми инстинктни предположения за хората.

    ReplyDelete
    Replies
    1. * интуитивни, не инстинктни ;)

      Delete
    2. Така е, грешките учат най-добре.

      Delete
  6. Де да можех да се похваля с такава интуиция .... моята към хората в повечето случаи е на 180 градуса от реалността :D Вярна е и ме води за конкретни практически ситуации, но не и да доловя човека какъв е. За това и често си патя от грешните ми преценки към хората.
    Радвай си се на интуицията и си я ползвай с пълна сила! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ще и се радвам, благодаря. :D
      Може би и ти ще се научиш след време, смятам, че е заложено във всеки.

      Delete
    2. Някой ден, като стана майка - нали майките имали много силни усещания за дечицата :)

      Delete
  7. Изчетох публикацията и коментарите с любопитство и се зачудих-как различавате дали става въпрос за интуитивни усещания? Ами ако е чисто самовнушение? :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Самовнушението изкача след някакъв вид умствена дейност, а не от нищото в съзнанието ти. Трудно е да се опише.

      Delete
    2. При мен се случва нещо,което не мога да си обясня дали е интуиция (признавам си,не го разбирам напълно понятието) и може да звучи адски смешно,но винаги когато си помисля за някоя песен,колкото и стара или неизвестна да е тя,така се случва,че до края на деня по някакъв начин я чувам-по радио,телевизия,някой я тананика :) Примерът е смешен,знам и вероятно няма общо по темата.Другото,което често ми се случва е да се сетя за някой човек,който отдавна не съм виждала и най-много след 2-3 дни да го срещна :)

      Delete
    3. О, и това с песента ми се е случвало неведнъж, както и за хората и срещите. :))) Странни са тези усещания. Не знам как да ги наричаме, но са си там и се появяват от време на време. :Д

      Delete
  8. Ох аз колко съм наивна, да не говорим как изобщо не слушам интуицията си и колко грешки от страх правя... бих го заменила това за способноста на момчето да знае винаги кога го лъжат от разказа на Мани...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Аз честно казано не я искам тази способност. :D :)

      Delete
  9. Какво ще кажеш - няма постоянни характеристики. И най-добрият човек може да си изпусне нервите или да изпадне в депресия, и най-жестокият убиец може да обича кучето си. Проблемът е, че търсим постоянна идентичност, която кичим с определени качества. Успех с интуицията!

    ReplyDelete
    Replies
    1. O, такива екстремни моменти в държанието на хората винаги се усещат.
      Не смятам, че замъгляват преценката.
      Нищо не кича, това чувство си е там и ме води. Води много хора.
      Успех и на Вас.

      Delete
  10. Не бих се съгласила, че интуицията е нещо, което ни е дадено. Интуицията се развива с течение на опита от преживени ситуации, срещи с хора и т.н. Колкото по-наблюдателен е човек, толкова по-висок е шансът да има добре развита интуиция. Мозъкът забелязва и запаметява всички типични знаци за определен тип човек/ситуация и ги съхранява. По-късно, когато разпознае тези знаци, а то става несъзнателно, ви дава сигнал, че това е ситуация/човек подобна на онази, която вече е класифицирал като добра, лоша и т.н.
    Аз също имам много добре развита интуиция, която рядко ме лъже и също не мога да се отърва от първоначалното си впечатление за човека. Но, все пак, да не забравяме, че интуицията също може да греши, защото няма как да имаме всички възможни данни, на базата на които, мозъкът да прави само правилни изводи.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Може усещането за хората срещу теб да се развива по начина, по който описваш, но онова интуитивно чувство, което получаваш за дадени събития, извън стандартните, които си срещал, онези неща, които усещаш по незнайни причини, няма как да са развити в теб с опит.

      Delete
  11. Мисля че интуицията е чувство останало от първобитните хора. Чувството е за самосъхранение, нещо като вечно работеща система за защита. Интуицията е по-силна при жените или е поне по-изявена от другия пол, обяснявам я като необходима част в нашия живот, действа на подсъзнателно ниво без да можем да обясним защо и как логически решава ситуациите в живота ни. Примерно запознавайки се с някой, ние виждаме външните характеристики, но подсъзнателно (интуитивно) обработваме невидими елементи за нашето око. Всеки излъчва някаква хармония, някой е отрицателен друг положителен трети объркан, изнервен и т.н. Обикновено харесваме хората които са на наша честота, но има и вариант да е точно обратното :) Не мисля, че спадам към интуитивните хора що се касае до преценка на човек, но за стресови ситуации никога не ме е предавала тази система за самосъхранение. Мисля като теб, че е добре да се дава шанс на всеки за който чувстваш нещо отрицателно, а вече всичко зависи от самия него как ще доизгради себе си в твоите очи. Винаги съм мислила, че и най-лошите хора имат прекрасни качества, въпроса е че не ги търсят в себе си и не им дават шанс да излязат на преден план.

    ReplyDelete