| | | | | | | | | | | |

Sunday, April 8, 2018

Sept, Oct, Nov & Dec Favorites'17


Разчистването на изостаналите постове от рубрики продължава с любимите ми неща за септември, октомври, ноември и декември 2017 година.


Септември 

По принцип периодът септември-октомври-ноември не ми е от най-силните през годината. Все се разболявам тогава или пък се случват някакви други гадости. Септември 2017 обаче ще запомня като един светъл месец. Месецът, през който успях да защитя дипломната си за магистър.

Годините ми прекарани в уиниверситета бяха едни от най-хубавите, но някак много ми се искаше да приключат вече. А и самата мисъл, че има нещо, което не съм завършила, е доста затормозяваща и стресираща. Затова нямаше по-прекрасно нещо от края на тези мъки.


Октомври

Teambuilding
В Instagram съм си го казала много добре, затова направо копирам: 06.10.2017 - остава в историята като един от най-забавните и емоционални дни в живота ми. Тиймбилднахме в с. Челопеч. Бяхме разделени на отбори: Туршия, Лютеница, Сладко, Работилница и Екопътека. След основната част от мисиите, имаше обяд приготвен от хората в селото - най-истинската храна, която съм яла в последно време. В с. Спанчевци и комплекс "Минкови бани" беше лудото ни парти и нощувка. 

Определено извадих късмет, защото по принцип Publicis One нямат практика да водят стажанти на годишния тиймбилдинг. През 2017 обаче бяха решили да направят изключение за тези от нас, които сме повече от 3 месеца там. 

Както казах и по-горе, бяхме разделени в отбори, спрямо нашите лични предпочитания. Аз бях в отбор Екопътека разбира се. Освен, че се разходихме, помогнахме да подобрим състоянието на пътеката - направихме табели и почистихме в района. 

Всеки един отбор си имаше мисия. Нашата беше, да облагородим пътеката и да намерим пра-пра (не съм сигурна точно) внучката на Баба Илийца. Успяхме да намерим жената, която беше толкова мила и прекрасна, че ме разплака. Подари ни ябълки и ни разказа, каквото си спомняше. Беше много емоционално. 

Част от мисията ни още беше да си направим знаме, както и да измислим начин да представим пред всички отбора си. Ние не бяхме много подготвени, ама имахме готино знаме и се казвахме отбор 300 магарета, че в селото едно време е имало мнооого. 

Обядът беше мечта. Бабите от селото бяха сготвили най-вкусните домашни гозби, баници и какво ли не. Истинско удоволствие за сетивата и душата. 

Последната част от програмата беше и самото представяне на отборите. Някои колеги бяха подготвили скечове, та беше много забавно и се посмяхме от сърце. Всичко завърши с музикален поздрав от бабите от селото.

След това се отправихме към с. Спанчевци и комплекс "Минкови бани", където нощувахме и изкарахме една незабравима вечер.


Burger Station
Тъй като любимото ни бюджетно място за хапване на бургери (Burger Criminals) затвори, с Димитър трябваше да си намерим ново. Поради тази причина посегнахме към Burger Station, което се оказа супер избор. Първата поръчка ни впечатли - картофките бяга едни от най-сочните и вкусни, които бях яла. Бургерите им също бяха добри. При следващи поръчки обаче имаше леко разминаване - картофките не бяха така сочни всеки път, а понякога вкусът на месото беше странно. Все пак за тази цена няма как всичко да е перфектно и аз все пак препоръчвам да пробвате. 


Ноември

Край на стажа в Saatchi & Saatchi
Това го включвам в любимци, защото в края на стажа разбрах, че оставам. Да не ви разказвам колко се притеснявах и какъв стрес изживях, докато чаках да разбера какво ще се случи. Да попадна в такава атмосфера, да имам възможността да опозная такива хора, да имам възможност да правя неща, които обичам, и накрая да трябва да си тръгна - доста страшно си беше. В края на краищата нещата се подредиха добре. И съм супер благодарна!


Декември

Коледното парти 
Темата беше Сватба. И ние всички се оженихме и омъжихме един за друг, защото много се обичаме. Беше супер забавно, много зареждащо и подобаващ край на работната година. Запечатахме спомените си и на физически снимки. На следващия ден се събрахме и за голям обяд, който даде началото на почивните дни. 

Патица по пекински
За първи път опитах тази така известна Патица по пекински през декември в Captain Cook. С Мими бяхме там за снимки, които се надявам да видят бял свят тук, и аз реших да пробвам. И се влюбих. Струва ми се. че Сосът Хойсин е ключът към това влюбване. Може да ме накара да обикна всяка една храна, която не харесвам, стига да я ям с него. Е, и месотом де... Тази хрупкава и перфектно овкусена коричка на патицата... леле! 

След като хапнах Патицата в Captain Cook реших да пробвам Пилешка пържола по пекински от Sasa Asian Pub - по-евтино ястие, но доста сходно като вкусове. Следващото набелязано от Sasa е Crispy Duck. 

Ebag
В Instagram написах доста дълъг и изчерпателен пост за любовта ми към Ebag. Направо ще копирам и ще кажа, че и към днешна дата, след още поръчки, мнението ми е все така положително: 

Преди време бях изпробвала услугата, но тотално бях забравила за нея, докато един ден, след поредното отлагане на пазаруване, заради умора и недостиг на време, не се сетих, че съществува. Първите два пъти бях супер доволна, така стана и с третия, както и със следващите. Супер удобна услуга, спестяваща ти най-ценното - времето, а и носенето на тежки торби. Перфектно изпълнение всеки път - качествени продукти (пазаруват от Фантастико🔝), удобен сайт и приложение, учтив съпорт и доставчици, правят и подаръци с някои поръчки, а понякога получавам промо опаковки на някои от продуктите на същата цена. Нямам абсолютно никакви забележки! Препоръчвам горещо. 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

No comments:

Post a Comment