| | | | | | | | | | | |

Thursday, August 29, 2013

GARNIER Ultra DOUX шампоан за обем

Добър вечер, 

Реших да напиша набързо един пост, защото ме сърбяха изключително много ръцете. 
Трябваше да споделя с вас, не можех да чакам.
Това е единственият шампоан, който съм използвала в съзнателния си живот и от който виждам огромна положителна разлика върху косата си! Мнението на Габриела съвпада с моето и всичко, което ще изпиша е подкрепено от още един човек, за което си заслужава да се замислите! 
За трагичния опит с органик шампоаните ще ви разправям друг път, но след като се бях примирила с това разочарование, започнах отново да си купувам най-различни шампоани, с които или не откривах никаква разлика, или помагаха на косата ми да се замърси и омазни по-бързо. 
Дойде моментът, в който съдбата ме подтикна да посегна към тази бутилка.
За приятния му свеж аромат няма да говоря, нито ще обръщам внимание на съдържанието му, защото, честно казано, се притеснявам от това, което мога да видя. Но...
Първо искам да споделя, че косата ми се омазнява много бързо в корените. Къпя я през ден. Да, знам, че не е полезно, но нямам особен избор. 
След като се върнах от пътешествията, реших да я оставя да почине повече дни, защото и без това не ми се налагаше да ходя на кой знае какви специални места, хаха. Но, като реших все пак да я измия, тя не беше мръсна, нито така омазнена, колкото трябваше да бъде. Стори ми се странно, но след следващото измиване, всичко ми се изясни. 
Когато си вържа косата, преди да е изсъхнала, на следващия ден става двойно по-сплескана, но този път забелязах, че с едно сресване косата придобива такъв обем, че все едно току-що съм я изкъпала и изсушила. На втория ден тя все още имаше обем и не беше мазна!
Бретонът - частта от косата ми, която се омазнява за часове, беше останал свеж дори на втория ден след измиването.
Това ми позволи да разбера, че този шампоан е откритието на годината. Все още мисля, че може да е нещо временно, но ще продължа с него през целия септември и, ако съм доволна, накрая ще го включа в September Favorites. ^^

Лека вечер, сладурковци!
<3

Tuesday, August 27, 2013

August Favorites




Здравейте, 
Не мога да повярвам, че вече сме в края на август! Месецът беше изпълнен с пътешествия, почивка, малко работа и много прияни емоции. Днес може би е последният горещ ден от лято 2013 и след него идват така любимите ми дъждовни дни и прохлада! Нямам търпение! 
С удоволствие ще ви запозная с любимите си неща за този месец, като се надявам да въздействам положително на бъдещи ваши покупки, пътешествие и т.н.

1. Arvena крем за лице от Зоя. Пропуснах да го сложа в July Favorites, но този път няма да направя тази грешка! Това е най-прекрасният крем за лице, който съм използвала. С мазна структура е и е необходимо много малко количество от продукта, за да си намажете цялото лице. Аз го използвам основно за сухите зони, защото имам комбинирана кожа и по-мазните участъци нямат нужда от него, и се справя страхотно с хидратацията и подхранването. Освен козметичните свойства, той притежава и ароматерапевтични. 
Съдържа - розова био вода, органично масло от шеа, органично масло от жожоба, органично масло от семена на коноп, органично масло от семена на шипка, органични етерични масла от лавандула и палмароза и редица естествени съставки, съдържащи се в етеричните масла. 
Срокът му на годност е едва 2 месеца, а аз не успях да го свърша и наполовина за това време. Все още рискувам да се мажа с него и няма нищо обезпокоително, но скоро ще го използвам само като крем за ръце, защото не искам да си правя експерименти с кожата на лицето. 



2. Starbucks tumbler. Обичам този тип чаши, защо можеш да ги декорираш по твой вкус и да сменяш когато пожелаеш дизайна им. Тази е със специална черна хартия, върху която "изчовърквате" свои неща, но не смятам да остана с нея, а да си намеря красива флорална хартия, с която да е украся. (giggle)






3. Спирулина. Започвам с - НИКОГА НЕ СИ ВЗИМАЙТЕ СПИРУЛИНА НА ПРАХ. Е, това е моето мнение, след като първият ми опит да я вкуся беше с кисело мляко и праскови. Ух. Отвратих се. Това е най-лошият начин да я приемате, а аз започнах точно с него. Но не е само до лошата комбинация, която се получи, с другите продукти, а просто спирулината има у ж а с е н вкус! Пробвах и с вода. Е, с вода определено е много по-добре. Разтворена в една глътка вода е много по-лесно да я приемеш + един литър чиста вода, за да се отървеш от вкуса след това... Ах.
Реших да продам спирулината на прах на Габ, защото тя учудващо не беше толкова отвратена, и да се сдобия със спирулина на таблетки, че дори направих нещо още по-разумно - взех си малка разфасовка, за да видя как ще се отрази на организма ми, преди да избухна с 300 таблетки Rainforest Foods. 
Няма смисъл да се впускам в подробности за полезните и свойства, в Google има достатъчно информация, че и повече от достатъчно. Започнах да я пия и след време ще споделя личния си опит. 



4. Пирин и Ливадище. Без съмнение това бяха двете пътешествия, които направиха месеца един от най-хубавите ми за тази година! На всяко едно от тях съм посветила отделен пост и може да прочетете повече тук и тук

5. Каране на колело. Обожавам да карам колело. Бях на гости у Стоян за около една седмица и със сестра му обикаляхме с колелата из квартала, но един ден Стоян дойде да кара с мен и ме заведе до Искър. Уникално е, защото не е като да караш по някоя сива улица, а караш по рибарски пътечки покрай реката - дървета, птички, комари (пф!), къпини. Ето и един колаж от района, в който обикаляхме.

6. Портмоненце в пормоненце в портмоненце в пормоненце... Чирпанските магазини за 1 лев понякога могат да ме зарадват с такива неща. Обожавам всякакви портмонета, чантички, несесерчете и подобни. Обичам ги, защото ми позволяват да организирам вещите си - както вкъщи, така и в дамската чанта или раница. Купих ги преди известно време, но сега успях да намеря приложение на всички.




7. Летни разпродажби и не само. От разпродажбите това лято се сдобих с някои хубави неща, които искам да споделя. От H&M си взех тюркоазни топ и кецки, които са създадени едини за други. Както и още една блуза, с която установих, че много ми отива синият цвят. Там открих и перфектната черна риза, която толкова много исках. От New Yorker си взех черна поличка-панталон.





8. Чанта. Отидохме с Мони до един магазин за обувки, а там стоеше това съкровище. Продавачката каза, че миналата седмица едно момиче е умувало един час дали да я вземе и накрая се отказало. Оставила я е на мен. Да. 

9. Radical Face. Благодаря на Discovery Channel и SoundHound, че ме запознаха с творчеството на Radical Face. За финал на поста споделям с вас песента, в която съм влюбена.

За съжаление, ми се налага да си седна на д-то и да уча за един изпит. Ах, този изпит ме мъчи здраво, защото не е като нормалните изпити, а и оценяването не е като при нормалните изпити, всичко е късмет и дано имам такъв този път. Още ме е яд и на грешката, която направих в първи курс - не се явих. Никога не правете моята грешка! При всички случаи, след 4-ти ще съм отново на линия. 

Monday, August 26, 2013

Обиколна практика - Част 1

Онези мигове, които знаеш, че никога няма да забравиш, бяха изпълнили 10-дневната ни приказка, която очаквахме от 1-ви курс и така и не разбрахме как успя толкова бързо да дойде и да си отиде, а ни се виждаше тооолкова далеч. 
Онези мигове, които знаеш, че всяка снимка или клип би ги омаловажил, защото нищо не може да покаже какво ти е било отвътре - чувствата, които са изпълвали душата ти.
Усещанията, които имаш, докосвайки се до собствената си реалност, гледайки със собствените си очи и чувствайки със собственото си сърце, винаги ще останат скрити. Всички изразни средства са напълно безсилни да ги опишат. Те си остават само за теб. 

В следващите няколко реда, ще се опитам да ви разкажа накратко за първите 2 дни от практиката ни по Природна и Социално-икономическа география на България. Няма да се впускам в излишни обяснения, както и няма да обхвана абсолютно всички места, които сме посетили и видяли. Ще акцентирам върху моите любими моменти. 

Ден 1-ви

/пещера Съева дупка/
Преди известно време имахме чудесна екскурзия из Северозападна България, но точно в тази част на Северна България не бях ходила и нямах търпение да премина през всички точки, които бяха набелязани преди заминаването ни.
Първият посетен обект беше природен - пещерата Съева дупка. Прекрасна. За мен лично e по-красива и интересна от Ягодинската пещера. Температура в пещерата беше около 7 градуса, а навън към 30 и определбо вътре ми беше по-хубаво. 
След нея обядвахме в град Ловеч, като имахме свободно време да посетим някои забележителности. Аз лично се изкачих до Ловешката средновековна крепост, от която се открива прекрасна гледка към града, и се разходих по Покрития мост над река Осъм.

/Панорама от Ловешката средновековна крепост/
/Крушунски водопади/
По пътя за следващия обект - Крушунски водопади, минахме покрай Деветашката пещера и за миг успях да зърна малка част от нея. Ах, колко искам някой ден да я посетя!
Растителността скрива това чудо на природата - Крушунския водопад, образуван от множество тераси, и никой не би заподозрял, че там може да има подобно място, но то е там, красиво и неповторимо, за съжаление усещащо все по-големия натиск на туристопотока.


/Крушунски водопади/
















Последната дестинация за този ден беше Дряновския манастир, след което се отправихме към Велико Търново и нощувахме в м. Кселифор, хотел "Момина крепост"

/Дряновски манастир/



Ден 2-ви

Днес почти всички бяха много развълнувани, защото пътувахме към морето и щяхме да прекараме следващите 4 дни по родното Черноморие. Аз не обичам морето, така както обичам планината, но бях развълнувана да посетя всички тези нови места.
Преди да стигнем до морето обаче ни чакаше дълъг ден и съм сигурна, че накрая ни се привиждаше като мираж.
Първото ни спиране беше в Арбанаси за храна, след което отидохме до Лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел" - очарователно място.
Един от основните обекти от днешния ден беше Велико Търново и по-точно крепостта Царевец. Само ние си знаем какво преживяхме там и само аз си знам как се пържих в собствен сос, защото бях облечена в черно. Слънцето ни щипеше адски, а и нагретият камък не беше на наша страна.













/арх. комплекс "Създатели на българската държава"/
В град Търговище посетихме Славейковото училище, а в Шумен спряхме за обяд. Преди да потеглим към с. Мадара и Мадарския конник се качихме до архитектурния комплекс "Създатели на българската държава" - внушителен паметник. Страшно много ми хареса прекарването там, защото духаше силен вятър и беше много прохладно - нещо, което ни липсваше по пътя, а и гледката беше красива!


/град Шумен, арх. комплекс "Създатели на българската държава"/

Останахме силно разочаровани от големината на Мадърския конник. Не знам защо си бяхме втълпили, че ще е нещо огромно и впечатляващо. Е, не беше. Аз се впечатлих от пещерните образувания в района и огромната скална маса надвиснала над главата ми. Свят ми се завиваше, като поглеждах нагоре. От Майката Природа по-добра в измайсторяването на разни красоти, които да ме впечатляват, няма!























За черешката на тортата ни оставиха чудните Побити камъни. След тях пресякохме Варна и се установихме в курортен комплекс Св. св. Константин и Елена, където щяхме да останем за две нощувки. Спомените ми от там - щипалки. За щастие не ме ощипа никоя, но си пренесох една в Китен, но за Китен - друг път. ^^






Стигнах до заключението, че е по-добре да разделя разказа на 5 части, за да не правя 2 поста, които ще станат нереално дълги. 
Надявам се, че ви е било интересно! 
Следващият ми пост ще е August Favorites

Поздрави, 
<3

Monday, August 19, 2013

Ливадище, Влахина планина

Броени дни, след като се върнахме от пътешествието ни до Пирин, със Стоян поехме на път, озовавайки се от другата страна на планината, че и отвъд река Струма, в една от пограничните планини от Осоговско-Беласишката планинска редица - Влахина.
Хванахме влак от София и след близо 3 часа пристигнахме в Симитли.
Ах, Симитли. 
Не бях ходила в Симитли през лятото досега, имах предположение каква ще бъде метеорологичната обстановка, но положението беше още по-трагично. 
Ах, това средиземноморско влияние! Жега, задух, ад.
За да стигнем до къщата на баба му и дядо му, която се намира в местност Ливадище, трябваше да вървим 4 километра нагоре - това нямаше как да се случи, защото дори Стоян, човекът, който обожава топлото време, каза, че такова нещо не е виждал. Отседнахме в роднините му в Симитли и към 18:00 ч. поехме по пътя. 
Комедия.
Не си бяхме взели вода, а "чешма" щеше да има чак след около 2 км - щях да колабирам. Стоян носеше някакъв отвратителен "студен чай" и след като отпих няколко път с идеята, че ще утоля жаждата си, ми призля още повече.
По пътя - видяхме костенурки, красиви пейзажи, срещнахме стадо кози и овце със зли кучета, ух. 
Пристигнахме. 


Това е едно от местата с най-прекрасна гледка, на които съм била! Другите две отличителни черти - най-био храната от най-био храните, които някога сте яли и спокойствие (като изключим лая на кучетата, които са 4, но са изключително прекрасни!). 
Баба му се занимава почти изцяло сама с градината и животните и не сяда дори за минута! Не пръска с химични препарати и комшиите й, се чудят "Как така?". Кравичката я хранят с  пресни плодове и зеленчуци или пасе на някоя ливада, като двете козички. Единственото нещо, което се налага е поливането, а водата е кът - един от най-големите проблеми на този район. 
Ливадище е местност с разпръснати по хълмовете къщи. Хората са отсичали дърветата, за да си направят място за градини и ливади и обезлесяването на района води до ерозия на почвата и до това, че малкото вода, която пада, не може да се "складира" - проблеми засягащи не само Влахина, а и голяма част от планините от редицата.
Храната - не можех да спра да ям - чисти зеленчуци, чисти плодове и домашно сирене - уникално домашно сирене. 
За съжаление имахме малко дни, в които беше адска жега, помагахме на баба Лили за зимнината и не успяхме да се разходим, но направих няколко снимки около къщата.


За край на разказа ще приложа снимки на гледката, която винаги ме впечатлява.

/В далечината - Рила планина/
/Пирин, малка част от Малешевска планина и Влахина/
/Малка част от Рила, Пирин, долината на река Струма, малка част от Малешевска и Влахина планина/
/Пирин/

Sunday, August 11, 2013

Покоряването на един връх, който си няма Бог

/ЖП гара Чирпан (iPod снимка)/

Здравейте, 
Днес ще ви разкажа за пътешествието ни до връх Безбог. Ще маркирам отделните етапи и ще дам полезна информация, която ще ви е от полза, ако решите и вие да направите това пътешествие.
Приятно четене! :)

Ден 1-ви (06.08.2013)
Всичко започна от тук - ЖП гара Чирпан. Със Стоян бяхме решили да стигнем до Добринище с теснолинейката, за това хванахме влак Чирпан-Септември, от който се прекачихме на теснолинейката Септември-Добринище. След като слязохме на ЖП гара Септември, преминахме през подлез, който отвежда на малката гара за малките влакчета, които са доста симпатични. Пътуването с тях е бавно, но се преминава през такива красоти - през Родопите, в друг момент се оказвате между Родопите и Рила, а после и между Родопите и Пирин! По пътя се намира и най-високо разположената железопътна гара на Балканския полуостров - гара Аврамово (1267 м). Разстоянието от Септември до Добринище се преминава за 5 часа и 10 минути.

/Дворчето на къща
за гости "Таня" (iPod снимка)/


След 7 часа и 40 минути пристигнахме в Добринище, където бяхме резервирали стая за две нощувки в къща за гости "Таня" - имаше си телевизор, самостоятелна баня и интернет за 50 лв. Прекрасно местенце - чисто, подредено, уютно с дружелюбни собственици. Има си и кухня, която може да използвате, с хладилник, микровълнова, готварска печка, кафемашина и всичко необходимо. Къщата се намира на 5 минути от ЖП гара Добринище и на 10 минути от центъра на града.
След като си починахме няколко часа, решихме да се разходим до центъра, за да купим нещо за ядене за другия ден и за вечеря. Градчето е тихо и спокойно. Не съм ходила в Банско, но казват, че в Добринище е много по-приятно, защото не е така застроено и превзето от алчни чичковци.




Ден 2-ри (07.08.2013)
Една от стартовите точки за покоряване на връх Безбог е хижа Безбог, до която най-лесно се стига с лифт "х. Гоце Делчев - х. Безбог". Нямахме много време, бяхме за първи път в Пирин и то без водач и решихме да използваме този лесен начин да се качим до хижата, от която да тръгнем към върха. От Добринище до х. Гоце Делчев са около 10 км. Предния ден се разбрахме с шофьор, който за 30 лв ни закара до там и ни върна обратно. Нямахме желание да търсим по-евтин транспорт, а и нямаше с кой да се организираме като група.
Истинското приключение за мен започна като се качих на лифта. Добре. Качих се и точно миг, след като излязохме от станцията, ме обзе чувството, че трябва да сляза и че няма да оцелея до горе. Да сляза ли? Нямаше да сляза скоро и това ме побъркваше. Минаха около 15 минути, през които се опитвах по всякакъв начин да не мисля, че съм на лифта и че нямам нищо под краката. Говорих на Стоян за растителноста, за това как се изменя във височина - бук, смърч, бяла мура, черна мура, да, да и се опивах всячески да се разсея. Успявах до някъде. Ха-ха. Голямо съм бебе. В далечината видях бяла светлина - междинната станция. Оказа се, че ще има прекачване и за малко усетих твърда повърхност под треперещите си крака, да. Последваха още 15 минути, в които главно говорих за клека и реших да се забавлавам с латинското му наименование и откривателя му. Край - хижа Безбог.
/Безбожко езеро/
Сякаш си бил на лифта за Рая. Но нещо липсва. Липсва онова чувство, след като си вървял часове наред и най-после си стигнал желана цел - онова блажено чувство, което умножава по 1 000 000 всичко, което изпитваш там горе. 
Все пак това е само началото - чака ни покоряване на един връх, който си няма Бог. Тръгваме.
Буквално минути, след като сме поели покрай райското Безбожко езеро, пътя бива препречен от "стена". Това е първият труден участък от маршрута, който от далеч изглежда лесен, но съвсем не е така. Но след него... След него се открива такава гледка, че буквално можеш да умреш от недостиг на въздух - задъхан си от изкачването, а като видиш това - дъхът ти спира - връх Сиврия и връх Джангал, по средата - Попово езеро, а най в дъното се вижда връх Каменица. От тук започва почти равна отсечка, която ви дава възможност да се насладите на прекрасната гледка и да си поемете въздух, преди да стигнете до мястото, където се разклоняват пътеките за различните планински маршрути. След като свиете в дясно започва втория труден етап. По моя лична преценка той е малко по-тежък от първия, но не е нещо, което трябва да ви притеснява.
/връх Сиврия и връх Джангал, по средата - Попово езеро,
 а най в дъното - връх Каменица/ 
/връх Сиврия/
Когато преминете втората "стена" се озовавате на заравнена повърхност. От там гледката отново спира дъха. Тук може да решите дали да тръгнете по финалната отсечка до връх Безбог, която се взима за около 20 минути, или да тръгнете към връх Полежан, който ще покорите за около 1 час.
/връх Полежан, Стражите, Дисилишко езеро и връх Безбог (Flickr link)(iPod снимка)/
/Стражите/
/Дисилишко езеро/
Ето го и него - връх Безбог, извисяващ се на 2645 м! Това беше най-лесното изкачване - от камък на камък - пътека, толкова бързо стигнахме горе, че дори не усетих!
/връх Безбог/
Чувството, което изпитах, не може да се опише. Онова, което ми липсваше долу, след слизането от лифта, тук се прояви със страшна сила. Ще покажа няколко снимки, които сами говорят за себе си, но и те добре не могат да покажат това, което видяха очите ми и това, което изпитах.
/връх Полежан и Стражите/
/връх Полежан - любимата ми снимка от пътуването (Flickr link)/
/връх Полежан и Стражите (Flickr link)/
/Едно от Кременскитре езера и Поповото езеро (Flickr link)/
/Кременски циркус, Поповоезерен циркус и Попово езеро, връх Полежан и Стражите (iPod снимка)/
От източните склонове не върха се вижда внушителна гледка към Родопите и хижа Безбог.
Изкачването до върха от хижа Безбог ни отне около 1 час и 30 минути, а слизането около 50 минути. Не трябва да подценявате терена, защото много от камъните, които са на върха и по-надолу се клатят и една грешна крачка може да е доста опасна. Стъпвайте предпазливо и внимавайте на слизане, защото има доста песъчливи участъци с голям наклон и нищо чудно да забиете нос или да си натъртите д-то. Аз за малко щях да направя първото, но успях да избегна падането. 
/Връх Безбог, Безбожко езеро и хижа Безбог (iPod снимка)/
На връщане от върха имахме време да се порадваме на езерото, да снимаме жабите и да си починем, преди да поемем с лифта надолу (и аз да изживея отново същия шок, хаха). И на двамата не ни се качваше, защото за 30 минути това чудовище щеше да ни свали долу и всичко щеше да остане само в спомените ни до другото идване. Силно се надявахме такова да има.
По-късно същия ден, след почивката, решихме да хапнем в механа Бабуч, препоръчана от шофьора, който ни закара и върна от х. Гоце Делчев. Вървяхме сънени и се чудехме дали наистина сме били там горе, или е било сън.
/хижа Безбог и Безбожко езеро (Flickr link)/


Ден 3-ти (09.08.2013)
Третият ден от нашето приключение мина в пътуване Добринище-Септември-София. Щях да гостувам на Стоян, а на 12.09.2013 щяхме да потеглим към следващото пътешествие.

Утре тръгваме към селото на Стоян - Симитли, местност Ливадище, Влахина планина. 
Очаквайте публикация, в която ще ви покажа красотите и на тази част от България.
Благодаря.