| | | | | | | | | | | |

Sunday, September 25, 2016

July Favorites'16


В INSTAjuly поста обрисувах месеца с думата "емоция", но тук спокойно мога да добавя и да опиша юли 2016 с думата купон, хехе. Не, сериозно. Гледайки си любимците, припомняйки си какво беше, нищо друго не ми изкача в съзнанието освен думи като парти, купон, mega fun, избухване и т.н. Всичко започна с рождения ден на съквартиранта и се разви в една още по-прекрасна форма във Варна. 

Thursday, September 22, 2016

TL;DR: Блегът


При боледуването, през което минах наскоро, не знам дали беше от вирус/инфекция, дори лекарите не знаят, ми се образуваха обриви. Първоначално не знаех за какво става дума и ги сметнах за нормални пъпки. След като се "погрижих" за тях, се образува голяма рана, която беше доста инфектирана. За щастие на другите места всичко зарасна нормално, защото не се бърках където не трябва, но най-голямата рана си остана. Все още всичко е прясно, минало е малко време, имам надежда, че ще зарасне от само себе си, но все пак реших да предприема стъпки в това да подпомогна нормалния процес. 

От самото начало ми се въртеше в главата невена, като едно страшно полезно растение, което използват за направа на мазила за белези и рани. Реших, че трябва да си купя нещо с невен, а след като се допитах до Фейсбук приятелите си, благодарение на Милена, се насочих и към маслото от таману. 

Масло от невен.
Избрах това на Zoya Goes Pretty. То представлява извлек от био цветове на невен в био зехтин. Зехтинът също има допълнителни полезни свойства, което си е плюс. Може да го закупите от - тук

Масло от таману.
След като разбрах, че е масло за белези, се поразрових и прочетох, че наистина за такова го представят и използват хората. Самото масло се произвежда от ядките на дървото таману, което се среща на островите в Тихи океан. Водят дървото за свещено и освен, че има супер регенериращи кожата свойства, има още куп други, за които може да прочетете  - тук. Отново избрах да си купя на Zoya Goes Pretty, а вие може да го закупите от - тук.

Крем с невен. 
Бях привлечена много от описанието му и това, че съдържа потенциран невен. Потенцирането представлява (директно от Zoya.bg) - "уникален технологичен процес, разработен от фирмата-производител. В същността си се доближава до хомеопатичните методи, които целят да изявят латентните лечебни свойства на дадено растение. Най-общо казано, потенцирането представлява подсилване на действието на дадена (или няколко) съставки". Освен, че в основата му е невенa - това, което исках най-вече, в състава му влиза и масло от семена на грейпфрут, което също се води за помощник в борбата с раните и белезите. Марката се казва House of Mistry, а може да го закупите от - тук.

Странно е, че не изпитвам супер ужас от това, че може да имам белег на лицето. На моменти ми става неприятно и криво, но бързо ми минава, защото реално аз не мога да направя нищо по въпроса. Дали ще остане белег, не зависи от мен. Аз просто ще се надявам на най-доброто зарастване и дори и да остане - нищо. Ще си го имам като "обица на ухото", че трябва да съм много внимателна с пъпки/обриви и препоръчвам и на вас, особено, ако се намират около и на носа. Просто не пипайте. Не.


#comingsoon
Следващият пост ще бъде July Favorites, че малко позакъснях с него, а след това ще пусна и този, който ви казах - DIY: Освежаване на някои предмети в стаята ми.

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 

Нина

Saturday, September 17, 2016

INSPIRATION: Interior/Decor: Glass. Ceramics. Silver. Gold. White. Pink. Mirrors.


Оставих заглавието на този пост такова, каквото съм го измислила още на 10.03.2014 г., (добавих само "Mirrors", като нов елемент) откогато стои за оформяне и дописване, защото, като се замисля, сегашният ми вкус за интериор и декор не се е променил. Може би се е оформил и по някакъв начин - затвърдил, както предпочитанията ми за дрехи, но всичко от изброеното в заглавието все още присъства, като елемент от цялото нещо.

Както бях казала в Instagram, най-после имам бюро, което предстои да декорирам и, покрай всичките идеи, които се зародиха за него, дойдоха много други вдъхновения за стаята ми, които ще поделя по-натам.

Thursday, September 15, 2016

SNAPaugust: Август в Snapchat


Това е вторият и последен пост от рубриката SNAPmonth, защото просто реших да превключа на Instagram Stories. Няколко са причините за това - основната е, че Snapchat постоянно претърпява сривове и накрая беше спряло да ми зарежда Memories и мислих, че съм си загубила всички запазени Snap-ове. Отворих профила си чрез iPod-а и за мое огромно щастие се заредиха и успях да ги сваля, но реших, че не ми се занимава повече с подобни глупости. Другата основна причина е, че Snapchat се използва от много по-малко хора в България и не ми е сякаш толкова интересно така. :D Все още не знам дали ще направя рубрика Instagram Stories, но е много вероятно другия месец да се появи, защото прилежно си запазвам направените истории. А, сега - приятно разглеждане. 

Tuesday, September 13, 2016

90-дневна диета: Впечатления и резултати




























На 08.09 приключих своя 90-дневен режим, затова реших, че е време да споделя и финалните си впечатления и резултати. Завърших диетата с бургер през късните часове, по време на последния ми Витаминов ден, хаха. Дори не знаех, че е последен, защото скоро не си бях отваряла приложението да погледна, хаха. На 9-ти реших да се претегля и като влязох да въведа данните, видях, че реално вече съм в режим "Почивка".
Впечатления, съгрешения и какво научих чрез режима

1. Първото впечатление, което ми направи режима е, че, обратно на това, което си мислих, балансираното и разделно хранене ми излиза по бюджетно. Една от причините това да е така, че се храня с разнообразни неща, някои от които доста по-евтини, от нещата, с които стандартно се тъпча в по-големи количества и по-често, които пък са по-скъпи. Другата основна причина е, че готвя по-често.

2. Храненето е по-редовно. Тъй като режима изисква да се храним няколко пъти на ден, по възможност през определен брой часове, успях да се науча да се храня много по-редовно и равномерно и да не пропускам хранене, защото после ще е твърде късно. Преди доста често гладувах в по-ранните часове на деня, а после се нахвърлях върху храната, което изобщо не е добре.

3. Научих да си разпределям храната. Режимът ме научи да си разпределям по-умерено порциите, които ми се полагат за деня и освен, че като часово си разпределях храненията, го правех и по грамаж, а не - на обяд супер малко, а вечерта - супер много.

4. Не спазвах грамажите, които са определени за диетата, но филийката хляб вечер си я спестявах и понякога си оставях по-малко храна за вечеря, но не винаги.

5. Научих, че замразената храна не е толкова лоша. Случи ми се при първия Въглехидратен да си направя двойна доза паста, защото съвсем изключих, че за вечеря ще ям сладко, а не същото, и реших да я замразя, за да си я хапна през следващия такъв ден. Беше супер идея, поради няколко причини - не я изхвърлих и имах готово ядене за другия такъв ден, което ми спести време. Замразената храна губи до някъде качествата си, но откъм вкусовите ѝ такива аз смятам, че е супер приемливо решение за някои видове храни, определено не за всички. Замразявала съм само - паста, ориз и баничка. Течни храни не съм, а и смятам, че няма да е никак вкусно. Понякога съм си нарязвала маслини и гъби и съм ги замразявала, за да имам за следващия път, когато искам да готвя, ако знам, че скоро няма да мога да ги изям. Замразявам и грах и царевица. 

6. Научих се да ям по-разнообразно и да експериментирам с нови неща. Нямаше начин това да не се случи, при положение, че режимът изисква да "въртим" храни от различни групи, а не да ядем едно и също. Наложи се и да измислям разни нови неща, според изискванията. Пастата си я приготвях само със зеленчуци, пълнените чушки без кайма, а баничката - с плънка само от неутрални зеленчуци. Тъй като ядох доста повече ориз - пробвах черен и басмати, в които се влюбих и определено ще си приготвям и занапред. 

7. Храних се по-здравословно. Това, че премахнах сутрешната закуска от сандвичи с месо и кашкавал, както и яденето на сладко всеки ден, определено ми позволява да нарека храненето си "по-здравословно". Опитвах се също така да използвам по-малко мазнина и да си правя повече неща на фурна, отколкото на тиган. Храних се по-здравословно, защото "въртенето" на различните видове храни ти дава един постоянен заряд с нужните витамини и се предполага, че тялото ти се зарежда с всички необходими вещества. 

8. Лично за себе си реших, че съгрешенията трябва да са позволени - сигурно някои ще ме линчуват, но аз смятам така и не съжалявам. Какъвто и да е режима, ако някое правило ви кара наистина да не се чувствате добре - просто не го спазвайте. Ако много искате да опитате и вътрешно душичката ви изгаря - опитайте го. Няма да свърши света. Това е моята теория. Вярно, че защитничките на абсолютния перфекционизъм при изпълнението на 90-дневния режим, биха казали, че, след като съгрешаваш - няма смисъл, няма да се получи "излекуването", но аз го приех, че има смисъл, защото така или иначе почнах с нагласа, че няма да бъда супер стриктна и когато нещо много ми се вкусваше, просто го правих. Най-често това е било само една хапка, но все пак даваш на душата ти каквото иска и тя един вид се успокоява и на теб ти става по-добре, което смятам, че е добре и за тялото ти. Като цяло не си спомням да е имало ден, в който да не съм спазвала основния тип храна, освен Витаминовия, за което ще прочетете по-долу. А еднократните "хапки" изобщо не трябва да ги броя за прегрешение всъщност.

9. Най-честото съгрешавах по време на Витаминовия ден. След първия месец буквално ми стана традиция да ям през този ден и нещо сладко, а понякога и не само, защото плодовете в един момент наистина ми дотягаха. Този ден определено е най-кофти, но е разбираемо. Не се чувствах енергична и на моменти ми омаляваше, просто не е моето нещо. Затова основно ядох плодове, но от време на време и други неща, за да балансирам. 

10. Стараех се да спазвам правилото за хранене до 8, но тъй като аз си лягам най-рано в 2:00, си позволявах и да закъснея с вечерята, защото просто смятам, че има достатъчно време храната да се смели, докато съм още будна.

11. Пиенето на бира (алкохол като цяло) беше второто ми голямо "съгрешение" - казвам "съгрешение", но да знаете, че използвам тази дума само защото не е по реалните правила, за мен си беше нещо, което си бях приела като лично правило. Хубавото е, че не прекалявам с бирите, определено не пия всеки ден, а и като пия - не повече от 2-3 Столични Вайс.

12. Най-трудно ми беше да преглътна това, че не мога да смесваме паста със сирена и кашкавал. Това, че не можех да смесвам паста с месо някак го преглътнах. Мисля, че за тези 3 месеца само един единствен път ядох спагети с месо в тях, но то беше малко и реших да не му придавам значение. Друго нещо, което ми липсваше бяха бургерите. Реално аз можех да ям бургери, когато е ден за месо + хляб и зеленчуци, без картофи, но това, че не можех да го ям с чедър ми липсваше, защото много обичам.

13. Ядох едни от най-любимите си храни, без да се притеснявам - картофи, паста, ориз. Факт е, че не са най-подходящи за хора, които искат да свалят килограми, но се включваха добре в моята идея.

14. Не съм изпълнявала правилото на бульоните, защото си се храних с нормални грамажи - а не намалени и не ми е било гладно, за да трябва да си правя нещо, с което да си залъгвам глада. Знам, че те не са само за това, но лично просто не ми се занимаваше, а и имам чувството, че приготвянето на бульон ще е като едно допълнително готвене, за което време нямам.

Резултати

Свалени: 6,600. Имам разлика навсякъде по тялото и определено свалих това, което исках, дори повече. Отдавам това, че не свалих толкова много килограми, както повечето хора, които спазват режима, първо защото (според мен) нямах кой знае колко да свалям и другата основна причина беше, че задминавах правилата, не спазвах грамажите, които също трябваше да бъдат намалени, а и освен това, се хранех с по-калорична храна.

Възможно е да направя трети пост, с впечатления от режим "Почивка" и да ви разкажа дали успях да задържа килограмите, които свалих и други неща, ако има нещо интересно.


Благодаря, че ме четете и наблюдавате!
До скоро! 
Нина

Thursday, September 8, 2016

INSTAaugust: Август в снимки от Instagram'16


Както очаквах, август беше много стресиращ. Това определено не доведе до нищо добро, но в края му все пак нещата завършиха много положително и с надежда. През месеца бях на един концерт, за разнообразие; купих си няколко неща, които исках от много време; развихрих се с DIY пръчицата; бях на едно блогърско събитие, поразболях се, но накрая - един от най-добрите ми приятели си дойде от Америка и всичко завърши чудесно. Не бях особено активна в Instagram, но е разбираемо, защото си подавах носа от нас само, за да си напазарувам, хаха. Приятно разглеждане. 

Thursday, September 1, 2016

UPDATE: Yin-Yang


Много исках да напиша този пост точно днес. Точно днес. 

През годините съм стигнала до един извод - ин-ян е всичко (или Нищо, но това е друга история). По статуси и постове често сте ме виждали да казвам, че в живота няма само бяло, нито само черно. Различни ситуации и случки се въртят, за да ни го напомнят и да ни учат на уроци или да ни бутат в правилния път, ако се опитваме да избягаме от него. 

Миналата седмица се разболях. През съзнателния си живот не съм ходила толкова по лекари и не съм пила толкова лекарства накуп. Бях уплашена, защото досега не съм преминавала през такива странни симптомии дори все още не е ясно точно какво ме "повали". Ясно е, че имунната ми се е счупила и оттам идват всички неща. А е ясно, че имунната се счупва при стрес, а аз напоследък бях подложена под стреса "трябва да пиша дипломна". Бла. Не. Не трябва. 

През дните, в които се чувствах зле физически и не можех да стана, мислих само "не ми е добре, а трябва да пиша дипломна, не ми е добре, а трябва да пиша и да работя". Е, не пишех, а само го мислих и си казвах "нямам време, нямам време". После чувствах подобрение и казвах "почвам, сега ще се напъна и ще успея", а после нещо явно си казваше "не, няма да се напънеш и да успееш" и отново ми ставаше по-зле. Та няколко дни се въртях в такъв кръг на душевно терзание, покрай физическите болежки, докато снощи просто не написах мейл, с който отложих защитата за март. Леко смешно и дори очаквано - на следващия ден (т.е. днес) се почувствах по-добре. Ами, да. Е, навярно хилядите хапчета са почнали да действат, но си мисля, че след като се отървах от този товар, нещата просто са се успокоили. И всичко заради едното "трябва". 

Не, не трябва. В случая осъзнах, че не е "трябва, защото аз искам", а е "трябва" заради някого - за да не разочаровам родители, приятеля ми, научния ми ръководител, други хора. Защото - да, искам да защитя навреме, но понякога просто не е моментът и е по-добре да се откажеш, да пуснеш, заради себе си. 

И тук опираме до още едно любимо нещо, което обичам да казвам - всичко се случва с причина. След бялото идва черното, което ще ти покаже път, ще те научи на нещо. Черното носи в себе си бяло. Винаги. Дори цялата картина да е много мрачна, ти трябва да съумяваш да откриваш бялото - урока, посоката. Винаги. Или поне да вярваш, че го има. Дори и да не го виждаш сега, то може да ти се покаже по-натам. 

В случая - аз вярвам, че има бяло в моето черно.
И ще има. Винаги.

Живота не може да бъде един и същ. 
Никога няма да бъде изпълнен само с лошо и вие трябва да вярвате в това.
Но и никога няма да бъде само песен. 

А, като казах "песен"...

Музиката. 

Днес, точно днес, като по часовник сякаш, си получих така желаната озвучителна система. Познайте! Танцувах, избухвах си и докато го правих приятни вълни изпълваха тялото ми - позитивна енергия, от която имах нужда. Музиката лекува. Музиката е любов.



Днес е хубав ден, като всички дни. 

А това беше мега хаотичният пост, на който слагам край точно тук, защото изобщо не ме бива да изливам в писмена форма философските си мисли, които ми нахлуват в главата. Мхм.

Хаха.

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 
Нина