NINA HAVEHEART'S BLOG

1. Първото впечатление, което ми направи режима е, че, обратно на това, което си мислих, балансираното и разделно хранене ми излиза по бюджетно. Една от причините това да е така, че се храня с разнообразни неща, някои от които доста по-евтини, от нещата, с които стандартно се тъпча в по-големи количества и по-често, които пък са по-скъпи. Другата основна причина е, че готвя по-често.

2. Храненето е по-редовно. Тъй като режима изисква да се храним няколко пъти на ден, по възможност през определен брой часове, успях да се науча да се храня много по-редовно и равномерно и да не пропускам хранене, защото после ще е твърде късно. Преди доста често гладувах в по-ранните часове на деня, а после се нахвърлях върху храната, което изобщо не е добре.

3. Научих да си разпределям храната. Режимът ме научи да си разпределям по-умерено порциите, които ми се полагат за деня и освен, че като часово си разпределях храненията, го правех и по грамаж, а не - на обяд супер малко, а вечерта - супер много.

4. Не спазвах грамажите, които са определени за диетата, но филийката хляб вечер си я спестявах и понякога си оставях по-малко храна за вечеря, но не винаги.

5. Научих, че замразената храна не е толкова лоша. Случи ми се при първия Въглехидратен да си направя двойна доза паста, защото съвсем изключих, че за вечеря ще ям сладко, а не същото, и реших да я замразя, за да си я хапна през следващия такъв ден. Беше супер идея, поради няколко причини - не я изхвърлих и имах готово ядене за другия такъв ден, което ми спести време. Замразената храна губи до някъде качествата си, но откъм вкусовите ѝ такива аз смятам, че е супер приемливо решение за някои видове храни, определено не за всички. Замразявала съм само - паста, ориз и баничка. Течни храни не съм, а и смятам, че няма да е никак вкусно. Понякога съм си нарязвала маслини и гъби и съм ги замразявала, за да имам за следващия път, когато искам да готвя, ако знам, че скоро няма да мога да ги изям. Замразявам и грах и царевица. 

6. Научих се да ям по-разнообразно и да експериментирам с нови неща. Нямаше начин това да не се случи, при положение, че режимът изисква да "въртим" храни от различни групи, а не да ядем едно и също. Наложи се и да измислям разни нови неща, според изискванията. Пастата си я приготвях само със зеленчуци, пълнените чушки без кайма, а баничката - с плънка само от неутрални зеленчуци. Тъй като ядох доста повече ориз - пробвах черен и басмати, в които се влюбих и определено ще си приготвям и занапред. 

7. Храних се по-здравословно. Това, че премахнах сутрешната закуска от сандвичи с месо и кашкавал, както и яденето на сладко всеки ден, определено ми позволява да нарека храненето си "по-здравословно". Опитвах се също така да използвам по-малко мазнина и да си правя повече неща на фурна, отколкото на тиган. Храних се по-здравословно, защото "въртенето" на различните видове храни ти дава един постоянен заряд с нужните витамини и се предполага, че тялото ти се зарежда с всички необходими вещества. 

8. Лично за себе си реших, че съгрешенията трябва да са позволени - сигурно някои ще ме линчуват, но аз смятам така и не съжалявам. Какъвто и да е режима, ако някое правило ви кара наистина да не се чувствате добре - просто не го спазвайте. Ако много искате да опитате и вътрешно душичката ви изгаря - опитайте го. Няма да свърши света. Това е моята теория. Вярно, че защитничките на абсолютния перфекционизъм при изпълнението на 90-дневния режим, биха казали, че, след като съгрешаваш - няма смисъл, няма да се получи "излекуването", но аз го приех, че има смисъл, защото така или иначе почнах с нагласа, че няма да бъда супер стриктна и когато нещо много ми се вкусваше, просто го правих. Най-често това е било само една хапка, но все пак даваш на душата ти каквото иска и тя един вид се успокоява и на теб ти става по-добре, което смятам, че е добре и за тялото ти. Като цяло не си спомням да е имало ден, в който да не съм спазвала основния тип храна, освен Витаминовия, за което ще прочетете по-долу. А еднократните "хапки" изобщо не трябва да ги броя за прегрешение всъщност.

9. Най-честото съгрешавах по време на Витаминовия ден. След първия месец буквално ми стана традиция да ям през този ден и нещо сладко, а понякога и не само, защото плодовете в един момент наистина ми дотягаха. Този ден определено е най-кофти, но е разбираемо. Не се чувствах енергична и на моменти ми омаляваше, просто не е моето нещо. Затова основно ядох плодове, но от време на време и други неща, за да балансирам. 

10. Стараех се да спазвам правилото за хранене до 8, но тъй като аз си лягам най-рано в 2:00, си позволявах и да закъснея с вечерята, защото просто смятам, че има достатъчно време храната да се смели, докато съм още будна.

11. Пиенето на бира (алкохол като цяло) беше второто ми голямо "съгрешение" - казвам "съгрешение", но да знаете, че използвам тази дума само защото не е по реалните правила, за мен си беше нещо, което си бях приела като лично правило. Хубавото е, че не прекалявам с бирите, определено не пия всеки ден, а и като пия - не повече от 2-3 Столични Вайс.

12. Най-трудно ми беше да преглътна това, че не мога да смесваме паста със сирена и кашкавал. Това, че не можех да смесвам паста с месо някак го преглътнах. Мисля, че за тези 3 месеца само един единствен път ядох спагети с месо в тях, но то беше малко и реших да не му придавам значение. Друго нещо, което ми липсваше бяха бургерите. Реално аз можех да ям бургери, когато е ден за месо + хляб и зеленчуци, без картофи, но това, че не можех да го ям с чедър ми липсваше, защото много обичам.