July Favorites'16

No comments

В INSTAjuly поста обрисувах месеца с думата "емоция", но тук спокойно мога да добавя и да опиша юли 2016 с думата купон, хехе. Не, сериозно. Гледайки си любимците, припомняйки си какво беше, нищо друго не ми изкача в съзнанието освен думи като парти, купон, mega fun, избухване и т.н. Всичко започна с рождения ден на съквартиранта и се разви в една още по-прекрасна форма във Варна. 

Chill Box 
Казвала съм го не веднъж, не два пъти, но ще го кажа пак - много обичам да пътешествам с Ат и Ваньо и когато Ат ме покани да си ида с тях в Чирпан за един ден, аз веднага се съгласих. Преди да потеглим обаче спряхме до няколко места. Едно от тях беше The Mall, за да ядат пица. Ох, пица. В същия ден аз бях във Витаминов ден и трябваше да ям само плодове/зеленчуци/ядки. Е, като отидохме в The Mall, просто не се сдържах и реших да опитам Chill Box и мисля, че точно този ден даде начало на традицията да ям нещо сладко, по време на Витаминовите ми дни. Много хубава традиция, хаха. Chill Box много ми хареса. На връщане пък хапнахме по един сладолед в Burger King, беше си супер, хаха. 

Случайните ни срещи с Мани
Много от вас, които ме четат, сигурно знаят коя е MannieRox, но ако сте пропуснали, отидете да разгледате блога ѝ. За съжаление тя вече не е активна, но беше една от най-любимите ми блогърки и много ми липсва (Мани, вземи да се върнеш, моля те)! Тааа, с нея се познаваме още от ерата на Майспейс и в последните години може да се каже, че се сближихме повече. Не се виждаме често, но много често, когато се виждаме, то е съвсем случайно и срещата е много приятна. Помня миналото лято как се срещнахме на Vintage Garden Party-то в по-късните часове и лежахме на едно одеало в опит да си направим перфекното селфи. Е, не си направихме, но снимките станаха по-ценни, хаха. Когато се видим мен лично ме залива вълна от емоция - всичко е най-якото и може да ми оправи и най-скапания ден. И така. #iloveher

Витоша с приятели
За това невероятно приключение отделих цял пост, затова няма да се впускам в излишни обяснения и тук. Направo ви приветствам да разгледате снимките и да прочетете разказа ми в пост - The Best Day: Vitosha.


Рождения ден на съквартиранта
След партито за рождения ден на съквартиранта, продължихме в Culture Beat. До сега не бях ходила там, но много ми хареса. Бяхме приятна компания и танцувах толкова много, че танцуването през тази вечер се равнява на танцуването ми (общо) в последните 4-5 години сигурно, хаха. Аз съм супер срамежлива относно някои неща и танците са едно от тях, но искам да ви кажа, че в онази нощ сложих началото на нещо като нова ера в моя живот и съм много щастлива от този факт. А може би това беше продължението и финалните щрихи на онази вечер в Plan B в Русе, хм. 


Варна
С приятеля ми и приятели си организирахме пътуване до Варна с няколко нощувки. Беше колкото избухване, толкова и почивка. Първата и последната вечер са ми любими, защото имаше отново барове, музика и веселие. Пишейки това осъзнавам колко много съм се отпуснала относно тези неща. По принцип никога не съм била с отворена душа към клубове и музика, която да е различна от тази, която по принцип харесвам, но всички места, на които бяхме пускаха песни, които много ми харесваха (например някои трап/рап-ове) или пускаха неща, които не ми беше проблем да търпя. Разбира се, че чалгата отсъстваше от картината и тя е нещо, което никога не бих се примирила да слушам. За щастие и моите приятели са на същото мнение.
















Panda и Fuck Up Some Commas
Две песни, които заобичах от Варна и след това. Много. Малко е забавно как са точно на Desiigner и Future, защото напоследък нещо сравняват първия с втория, но не. Аз не ги сравнявам. Future е един. Винаги съм слушала, заедно с тежката музика, и rap. През лятото обаче забелязвам тенденция, че ме влече по-комерсиално звучащи, супер неангажиращи песни, подобни на тези и всички останали, които с въртят по клубовете. 




The Raid 2
Димитър каза, че трябва да сложа червена точка на този пост, защото ще пиша за този филм, хаха. Е, няма да сложа, но казвам - ако сте по 18, не би трябвало да го гледате. Тази втора част ми хареса повече от първата, защото действието се развиваше на много повече места и сякаш имаше много по-интересни моменти. Касапницата си е все същата, от The Raid 1, но я смятам за по-брутална дори. Харесвам екшъни, а този е един от най-бруталните, да не кажа най-бруталния, който съм гледала. Препоръчвам. Но има много кръв и гадории и не е за всеки, предупреждавам. 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 

Нина

No comments