UPDATE: Yin-Yang

No comments
Много исках да напиша този пост точно днес. Точно днес. 

През годините съм стигнала до един извод - ин-ян е всичко (или Нищо, но това е друга история). По статуси и постове често сте ме виждали да казвам, че в живота няма само бяло, нито само черно. Различни ситуации и случки се въртят, за да ни го напомнят и да ни учат на уроци или да ни бутат в правилния път, ако се опитваме да избягаме от него. 

Миналата седмица се разболях. През съзнателния си живот не съм ходила толкова по лекари и не съм пила толкова лекарства накуп. Бях уплашена, защото досега не съм преминавала през такива странни симптомии дори все още не е ясно точно какво ме "повали". Ясно е, че имунната ми се е счупила и оттам идват всички неща. А е ясно, че имунната се счупва при стрес, а аз напоследък бях подложена под стреса "трябва да пиша дипломна". Бла. Не. Не трябва. 

През дните, в които се чувствах зле физически и не можех да стана, мислих само "не ми е добре, а трябва да пиша дипломна, не ми е добре, а трябва да пиша и да работя". Е, не пишех, а само го мислих и си казвах "нямам време, нямам време". После чувствах подобрение и казвах "почвам, сега ще се напъна и ще успея", а после нещо явно си казваше "не, няма да се напънеш и да успееш" и отново ми ставаше по-зле. Та няколко дни се въртях в такъв кръг на душевно терзание, покрай физическите болежки, докато снощи просто не написах мейл, с който отложих защитата за март. Леко смешно и дори очаквано - на следващия ден (т.е. днес) се почувствах по-добре. Ами, да. Е, навярно хилядите хапчета са почнали да действат, но си мисля, че след като се отървах от този товар, нещата просто са се успокоили. И всичко заради едното "трябва". 

Не, не трябва. В случая осъзнах, че не е "трябва, защото аз искам", а е "трябва" заради някого - за да не разочаровам родители, приятеля ми, научния ми ръководител, други хора. Защото - да, искам да защитя навреме, но понякога просто не е моментът и е по-добре да се откажеш, да пуснеш, заради себе си. 

И тук опираме до още едно любимо нещо, което обичам да казвам - всичко се случва с причина. След бялото идва черното, което ще ти покаже път, ще те научи на нещо. Черното носи в себе си бяло. Винаги. Дори цялата картина да е много мрачна, ти трябва да съумяваш да откриваш бялото - урока, посоката. Винаги. Или поне да вярваш, че го има. Дори и да не го виждаш сега, то може да ти се покаже по-натам. 

В случая - аз вярвам, че има бяло в моето черно.
И ще има. Винаги.

Живота не може да бъде един и същ. 
Никога няма да бъде изпълнен само с лошо и вие трябва да вярвате в това.
Но и никога няма да бъде само песен. 

А, като казах "песен"...

Музиката. 

Днес, точно днес, като по часовник сякаш, си получих така желаната озвучителна система. Познайте! Танцувах, избухвах си и докато го правих приятни вълни изпълваха тялото ми - позитивна енергия, от която имах нужда. Музиката лекува. Музиката е любов.

Днес е хубав ден, като всички дни. 

А това беше мега хаотичният пост, на който слагам край точно тук, защото изобщо не ме бива да изливам в писмена форма философските си мисли, които ми нахлуват в главата. Мхм.

Хаха.

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 
Нина

No comments