| | | | | | | | | | | |

Sunday, August 11, 2013

Покоряването на един връх, който си няма Бог

/ЖП гара Чирпан (iPod снимка)/

Здравейте, 
Днес ще ви разкажа за пътешествието ни до връх Безбог. Ще маркирам отделните етапи и ще дам полезна информация, която ще ви е от полза, ако решите и вие да направите това пътешествие.
Приятно четене! :)

Ден 1-ви (06.08.2013)
Всичко започна от тук - ЖП гара Чирпан. Със Стоян бяхме решили да стигнем до Добринище с теснолинейката, за това хванахме влак Чирпан-Септември, от който се прекачихме на теснолинейката Септември-Добринище. След като слязохме на ЖП гара Септември, преминахме през подлез, който отвежда на малката гара за малките влакчета, които са доста симпатични. Пътуването с тях е бавно, но се преминава през такива красоти - през Родопите, в друг момент се оказвате между Родопите и Рила, а после и между Родопите и Пирин! По пътя се намира и най-високо разположената железопътна гара на Балканския полуостров - гара Аврамово (1267 м). Разстоянието от Септември до Добринище се преминава за 5 часа и 10 минути.

/Дворчето на къща
за гости "Таня" (iPod снимка)/


След 7 часа и 40 минути пристигнахме в Добринище, където бяхме резервирали стая за две нощувки в къща за гости "Таня" - имаше си телевизор, самостоятелна баня и интернет за 50 лв. Прекрасно местенце - чисто, подредено, уютно с дружелюбни собственици. Има си и кухня, която може да използвате, с хладилник, микровълнова, готварска печка, кафемашина и всичко необходимо. Къщата се намира на 5 минути от ЖП гара Добринище и на 10 минути от центъра на града.
След като си починахме няколко часа, решихме да се разходим до центъра, за да купим нещо за ядене за другия ден и за вечеря. Градчето е тихо и спокойно. Не съм ходила в Банско, но казват, че в Добринище е много по-приятно, защото не е така застроено и превзето от алчни чичковци.




Ден 2-ри (07.08.2013)
Една от стартовите точки за покоряване на връх Безбог е хижа Безбог, до която най-лесно се стига с лифт "х. Гоце Делчев - х. Безбог". Нямахме много време, бяхме за първи път в Пирин и то без водач и решихме да използваме този лесен начин да се качим до хижата, от която да тръгнем към върха. От Добринище до х. Гоце Делчев са около 10 км. Предния ден се разбрахме с шофьор, който за 30 лв ни закара до там и ни върна обратно. Нямахме желание да търсим по-евтин транспорт, а и нямаше с кой да се организираме като група.
Истинското приключение за мен започна като се качих на лифта. Добре. Качих се и точно миг, след като излязохме от станцията, ме обзе чувството, че трябва да сляза и че няма да оцелея до горе. Да сляза ли? Нямаше да сляза скоро и това ме побъркваше. Минаха около 15 минути, през които се опитвах по всякакъв начин да не мисля, че съм на лифта и че нямам нищо под краката. Говорих на Стоян за растителноста, за това как се изменя във височина - бук, смърч, бяла мура, черна мура, да, да и се опивах всячески да се разсея. Успявах до някъде. Ха-ха. Голямо съм бебе. В далечината видях бяла светлина - междинната станция. Оказа се, че ще има прекачване и за малко усетих твърда повърхност под треперещите си крака, да. Последваха още 15 минути, в които главно говорих за клека и реших да се забавлавам с латинското му наименование и откривателя му. Край - хижа Безбог.
/Безбожко езеро/
Сякаш си бил на лифта за Рая. Но нещо липсва. Липсва онова чувство, след като си вървял часове наред и най-после си стигнал желана цел - онова блажено чувство, което умножава по 1 000 000 всичко, което изпитваш там горе. 
Все пак това е само началото - чака ни покоряване на един връх, който си няма Бог. Тръгваме.
Буквално минути, след като сме поели покрай райското Безбожко езеро, пътя бива препречен от "стена". Това е първият труден участък от маршрута, който от далеч изглежда лесен, но съвсем не е така. Но след него... След него се открива такава гледка, че буквално можеш да умреш от недостиг на въздух - задъхан си от изкачването, а като видиш това - дъхът ти спира - връх Сиврия и връх Джангал, по средата - Попово езеро, а най в дъното се вижда връх Каменица. От тук започва почти равна отсечка, която ви дава възможност да се насладите на прекрасната гледка и да си поемете въздух, преди да стигнете до мястото, където се разклоняват пътеките за различните планински маршрути. След като свиете в дясно започва втория труден етап. По моя лична преценка той е малко по-тежък от първия, но не е нещо, което трябва да ви притеснява.
/връх Сиврия и връх Джангал, по средата - Попово езеро,
 а най в дъното - връх Каменица/ 
/връх Сиврия/
Когато преминете втората "стена" се озовавате на заравнена повърхност. От там гледката отново спира дъха. Тук може да решите дали да тръгнете по финалната отсечка до връх Безбог, която се взима за около 20 минути, или да тръгнете към връх Полежан, който ще покорите за около 1 час.
/връх Полежан, Стражите, Дисилишко езеро и връх Безбог (Flickr link)(iPod снимка)/
/Стражите/
/Дисилишко езеро/
Ето го и него - връх Безбог, извисяващ се на 2645 м! Това беше най-лесното изкачване - от камък на камък - пътека, толкова бързо стигнахме горе, че дори не усетих!
/връх Безбог/
Чувството, което изпитах, не може да се опише. Онова, което ми липсваше долу, след слизането от лифта, тук се прояви със страшна сила. Ще покажа няколко снимки, които сами говорят за себе си, но и те добре не могат да покажат това, което видяха очите ми и това, което изпитах.
/връх Полежан и Стражите/
/връх Полежан - любимата ми снимка от пътуването (Flickr link)/
/връх Полежан и Стражите (Flickr link)/
/Едно от Кременскитре езера и Поповото езеро (Flickr link)/
/Кременски циркус, Поповоезерен циркус и Попово езеро, връх Полежан и Стражите (iPod снимка)/
От източните склонове не върха се вижда внушителна гледка към Родопите и хижа Безбог.
Изкачването до върха от хижа Безбог ни отне около 1 час и 30 минути, а слизането около 50 минути. Не трябва да подценявате терена, защото много от камъните, които са на върха и по-надолу се клатят и една грешна крачка може да е доста опасна. Стъпвайте предпазливо и внимавайте на слизане, защото има доста песъчливи участъци с голям наклон и нищо чудно да забиете нос или да си натъртите д-то. Аз за малко щях да направя първото, но успях да избегна падането. 
/Връх Безбог, Безбожко езеро и хижа Безбог (iPod снимка)/
На връщане от върха имахме време да се порадваме на езерото, да снимаме жабите и да си починем, преди да поемем с лифта надолу (и аз да изживея отново същия шок, хаха). И на двамата не ни се качваше, защото за 30 минути това чудовище щеше да ни свали долу и всичко щеше да остане само в спомените ни до другото идване. Силно се надявахме такова да има.
По-късно същия ден, след почивката, решихме да хапнем в механа Бабуч, препоръчана от шофьора, който ни закара и върна от х. Гоце Делчев. Вървяхме сънени и се чудехме дали наистина сме били там горе, или е било сън.
/хижа Безбог и Безбожко езеро (Flickr link)/


Ден 3-ти (09.08.2013)
Третият ден от нашето приключение мина в пътуване Добринище-Септември-София. Щях да гостувам на Стоян, а на 12.09.2013 щяхме да потеглим към следващото пътешествие.

Утре тръгваме към селото на Стоян - Симитли, местност Ливадище, Влахина планина. 
Очаквайте публикация, в която ще ви покажа красотите и на тази част от България.
Благодаря.

1 comment:

  1. Поздравления за преживяването! Там е райско, наистина :)

    ReplyDelete