| | | | | | | | | | | |

Monday, April 25, 2016

One Of My Days: That Stressful Day


Oт около два месеца мисля за този ден и той най-после дойде. Посрещнах го с изключително свито сърце и буца в гърлото от притеснение. Реално тревогите ми започнаха още в началото - когато бях поканена от научния ми ръководител да направя статия или постер за "Семинар по екология - 2016" на ИБЕИ, БАН. Съгласих си, определено ми беше интересно, но някак не се чувствах изобщо сигурна в себе си. Изпратих абстракт и сега оставаше да седна сериозно и да направя изследването. Реших да участвам с постер, но не защото ме домързя да пиша цяла статия, а защото ме досрамя да излизам пред хора и да представям написаното. Много типично за мен. Казаха ми, че изобщо не давам вид на притеснителна, но за такива неща аз определено съм. Днес ще ви преведа през моя "стресов ден" и ще ви разкажа какво се случи на семинара. Приятно четене и разглеждане! :)
*Когато поръчахме тези обувки се случи нещо много странно. Направихме поръчката от Zalando и трябваше да ми бъдат доставени чрез Gab_Co до България. За тези от вас, които не знаят - Gab_Co е фирма, която доставя стоки от Великобритания и Германия до България, ако сайта, от който искате да поръчате, няма директна доставка до страната ни. Цената на доставка е много малка - 2,20 на кг. (от UK до България) и отделно си плащате за Speedy, ако изберете този метод за доставка до вашия дом, след като пратката пристигне в България. Използвам ги за втори път и съм страшно доволна. Имат няколко курса в месеца, чрез които нещата, които сте си поръчали и сте изпратили до техния офис, ще дойдат до вас. По принцип курсовете им са през около 5 дни (от UK)(поне последните няколко, които видях), но моята пратка от Zalando щеше да пристигне в офиса им един ден след най-близкия курс и щеше да изпусне "да се качи" на него, хаха. По някаква супер странна случайност, от Gab_Co назначиха извънреден, който тръгваше един ден, след като моята пратка беше обработена при тях. Това определено намали времето, за което аз получих своите обувки с около 5-6 дни, което си беше чист късмет.*
Няма как всичко да е перфектно. Денят, в който от Speedy трябваше да ми доставят пратката, беше именно този - ужасно напечен ден, а трябваше да чакам, не исках да отлагам. Пристигнаха преди обед. Отдадох им малко внимание, нямаше как, и се забързах да си правя закуска, кафе и да оправя няколко неща по постера, преди да започна да се приготвям за излизане. Взех си душ и набързо се оправих и изстрелях навън. *Изключително благодаря на mah boy за подаръка. Това вече са ми най-любимите обувки! ;3*

Първата спирка беше Mania Print до УАСГ. 

Там трябваше да си изкарам постера в размер 100/70. Избрах матова хартия 120 гр. Плотирането ми излезе 10 лв - цена, която аз сметнах за доста ниска, защото колеги ми казаха, че в Студентски им е излязло повече и аз очаквах тук да е над 15 лв. Служителите бяха много любезни и беше приятно да използвам услугата. Докато стоях и чаках да излезе постера, се загледах в различните хартии, които бяха изложени и се зарадвах изключително много като видях, че използват хартия с FSC сертификат

След като постера беше в ръцете ми, се запътих към спирката на градския до Попа, от която хванах 8-ца, в посока - Плиска. Трябваше да сляза на спирка Ул. Александър Жендов, където се намираше и сградата на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН. 
Това е вторият път, в който посещавам Института. Предният път бях дошла за същия семинар, преди 2 години, но тогава само присъствах като наблюдател. Този район от София много ми харесва, защото е зелен и е в непосредствена близост до Борисова градина.

След като пристигнах се регистрирах и закачих постера си на определеното място. Той е със заглавие "Idea project for organizing the Turkish aquatic sites in Black Sea from the ecological network NATURA 2000". Признавам, че отново правих нещата в последния момент, нищо че имах прекалено много време. Имам доста какво да оформям по изследването и ми трябва още малко, за да го развия до формат на статия. Определено научих много, докато го правих, и придобих по-голяма увереност. Също така видях, че не е толкова страшно да пишеш "научни" публикации. Относно постера - да не ви казвам как се мъчих на PhotoShop в последния момент. Исках да го направя далеч по-цветен, но си мислих, че ще ми излезе милиони да го плотирам - е, вече и на това се научих - не излиза милиони, хаха. Другия път определено ще използвам друг метод за изработване на постер, а именно - както правят всички - PowerPoint. Как не се сетих, бе, щеше да ми спести часове и щеше да е супер по-прекрасно! :D И определено има много текст, трябва да е по-малко! Научих толкова много неща! Адски полезно беше цялото занимание! Благодаря на доц. Асен Асенов, че ме мотивира да го направя.

Семинарът си течеше и беше в сесия, която не исках прекъсвам, затова си стоях отвън и търпеливо чаках да дойде една колежка, както и кафе-паузата. След нея се видях с другите колеги и доцента, които вече бяха представили своите доклади. Съжалявам много, че не успях да присъствам на тях, но лекото успиване, чакането на доставка и плотирането в последния момент доведоха до това - закъснях.
Оказа се, че в този семинар на ИБЕИ имат практика всички, които участват с постер, да го представят в залата за около 5 мин. Да не ви казвам как ми причерня. Бях толкова напрегната и притеснена, че категорично отказах да го правя. Реших просто да си го спестя, защото не бях подготвена психически за това изобщо. Реално нищо страшно нямаше да стане - просто нямаше да участвам за "наградите", хаха. 
Присъствахме на няколко представяния на постери и нашата колежка представи своя, след което бяхме свободни да напуснем семинара. Някои от колегите бяха там от самото му начало и определено не можеха повече. 

Запътихме се към най-близкото място, на което можахме да седнем, за да си починем, поговорим и изпием по една бира. *Междублоковите пространства в този район са прекрасни!*


Седнахме във "Фреди" на Плиска. Аз бях доооста гладна, затова реших да си поръчам паста. Напоследък съм на някаква такава вълна, сигурно забелязвате. Беше вкусна! Забравих името ѝ, но определено препоръчвам да им пробвате пастата, сигурно всички видове ще бъдат такива. 
Денят беше към своя край и най-после се прибирах, с вече значително по-отпусната душа. 
За завършек на стресовия ден - Nirvana. Не мога да ви обясня колко добре ми дойде тази кутийка с щастие. Сякаш всички стресови моменти от този ден и от предните дни се заличаваха постепенно с всяка следваща лъжица. Перфектният край на деня.
*Снимките са правени с телефона ми
Та, това беше. Мина и тази "мъка". И за пореден път разбрах, че се притеснявам супер излишно за някои неща. Ама какво да направя. Такава съм си. :D 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 

Нина

No comments:

Post a Comment