| | | | | | | | | | | |

Monday, May 2, 2016

Средна гора: Кичестият габър и хижа Каваклийка


Преди около месец и половина, Ат ми сподели видео, в което разказваха за разни чирпански забележителности и показваха интересни места в близост до град Чирпан. От там за първи път разбрах за това чудно дърво - Кичестият габър. Казах си, че трябва някой ден да го посетя и ми мина през ум, че това може да се случи точно около Великденските празници, без да споделям идеята на родителите си. Прибрах се и те ми предложиха да идем да се разходим до хижа Каваклийка, а избухнах от кеф и им казах, че искам да идем да видим и дървото, защото е много близо до хижата. Та... днес ще ви разкажа за още един наш чуден ден в Средна гора. Приятно четене и разглеждане. 



През 2014-та, отново по време на Великденските празници, прекарахме един прекрасен ден в Средна гора, минахме по същия път - Чирпан-Партизанин-Братя Даскалови-Найденово-Долно ново село. Този път обаче продължихме по пътя към Горно ново село и хижа Каваклийка (1050 м.н.в.). Пътят по тази линия е перфектен!
От години не бях посещавала хижата. Идвала съм с класа си от прогимназията и с родителите си, но нямам спомен кога беше последното ми посещение. В местността има 3 сгради - старата хижа (тази на снимката), новата и още една, която не знам какво точно представлява, но сме спали и в нея един път.
Спряхме за малко до хижата, защото приятели на нашите бяха отседнали там и минахме да ги видим и да се допитаме до тях за Кичестия габър, преди да поемем по пътя към него.
Ако пътувате от Чирпан по пътя за Каваклийка, габърът е на около 10 км след хижата по пътя към Павел баня (вдясно от пътя). След като се спуснете от хижата, стигате в един момент до един разклон. Пътят към Павел баня е този вдясно и, малко след разклонa, ще видите отбивка, на която трябва да спрете, защото там е Кичестият габър. Баща ми каза, че е пътувал и друг път по този път, но не е виждал габъра и сега за малко да го пропуснем, защото, като е с раззеленена корона, е доста замаскиран и трудно се разбира, ако не сте внимателни.
За пътуващите от Павел баня - дървото се намира на няколко километра от село Турия - посока хижа Каваклийка (вляво от пътя). 
Кичестият габър - в центъра; малките габърчета (от същия вид)  - вляво от него. 
Много ме впечатли, във видеото, което гледах за забележителностите, възрастта на дървото. Мисля, че казаха, че е на 800 години, а навсякъде в Интернет пише, че е на 700. Така или иначе в мен възникна едно съмнение, защото, след като споделих снимката в Instagram и Facebook, приятелка, учеща в Лесотехническия университет, започна да ме разпитва за дървото и се усъмни във възрастта му. По принцип обикновените габъри имат пределна възраст 300-350 години, но този мисля, че не е обикновен габър. Яд ме е, че не се загледах повече и не събрах достатъчно материал, за да разберем с точност подвида, а съмненията се появиха, като се прибрах. На едно място пък видях, че пише, че е на 120 години. Хм. Но това мисля, че не е от такова значение, защото дървото е наистина величествено!
На пръв поглед изглежда толкова обикновено, но като минете под короната му - Боже! Аз лично изтръпнах и ми се насълзиха очите, защото е нещо невероятно! Короната му е толкова гъста, направо е като чадър от листа. Клоните му са толкова вълшебно огънати и си личи, че е наистина старо. 

Снимките изобщо не могат да покажат усещането, което създава дървото. Трябва да го видите, за да разберете за какво говоря. Снимките също така не могат да покажат добре короната, нито големината на самото дърво.



От другата страна на пътя, точно срещу дървото, се кипри малка пътечка, водеща към река Турийска. Ако идете до там, обезателно се отбийте при реката, няма да съжалявате. 
След като се нарадвахме на дървото и на реката, се отправихме отново към хижа Кавайлийка, за да може да постоим повече време при приятелите на нашите. 

Точно, като пристигнахме, на мен нещо ми прилоша - заболя ме врата, главата ме стегна и разбрах, че нещо не е наред с кръвното ми. Пих хапче и легнах в колата. След около половин час ми се пооправи и с мама отидохме да се поразходим. Много харесах буковата гора, в близост до хижата, и исках да я снимам. Такова спокойствие цареше там. Единствено птичките се чуваха и беше приказка. Постояхме малко и се върнахме. 

Не след дълго, поехме обратно по пътя към Чирпан.
Прибрахме се малко преди да залезе Слънцето и успях да снимам залезa. <3

*Снимките са правени с телефона ми
Щастлива съм, че близо до Чирпан имаме такива хубави места и можем да се докоснем до природата и до нещо друго, различно от обработваемите земи. 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате. 

До скоро! 

Нина

No comments:

Post a Comment