Greece: Thessaloniki & Brothers In Law Burger

No comments

Много се чудих дали да бъда част от това пътуване, поради една или друга причина, но след случилото се в Смолян, за което разправях в Instagram, буквално си казах - f*ck it, един път се живее, колкото и клиширано и драматично да звучи. Но истината е, че ако имате възможност да пътувате, не трябва да я изпускате, на всяка цена, защото пътуването дарява куп неща, безценни - усещанията от преминаването през непознати места, емоциите от гледките по пътя, приключенията с приятели, нов поглед към Света. 

Пътуването до Солун беше основно заради концерта на приятелите ми от Redound (българска beatdown hardcore група) и Nasty (beatdown hardcore група от Белгия), като бяха наели цял бус, който да ни побере всички, с багажа. Изключително вълнуващото и незабравимо спане беше уредено от гръцкия организатор на концерта, но за това ще ви разкажа във втория пост за това пътуване. ;)

Аз си бях наумила, че искам, освен да видя Солун, да ям бургери там. Така и се случи. Дори, по благоприятно стечение на обстоятелствата, успях да опитам два бургера, от две различни места, но в този пост ще ви разкажа само за едното - Brothers In Law, защото реших да разделя историята на две части, че ще прелее от снимки и текст. А сега - приятно четене и разглеждане! 

Бях развълнувана, че ще пътувам до Солун, но не само защото не бях посещавала Гърция изобщо досега, а защото не бях стъпвала в онази част на България - на юг от Симитли. Друго си е да видиш нещата, които досега само си гледал на карта, с очите си. Да видиш как точно са разположени планините, къде текат реките.

Първата спирка по пътя, беше за лека закуска в бензиностанция, в близост до Благоевград. Отвън това място изглеждаше много долнопробно, но вътре беше супер приветливо. 
Ех, това прочуто Кресненско дефиле! Вълнуващо бе да го видя с очите си. А завоите, след тренинга, който получих в Родопите по-рано, ми се сториха като права магистрала. Като цяло районът е едно от местата с най-висока степен на ПТП в България, но Ваньо беше зад волана, а той е от малкото хора, на които имам пълно доверие. 

По пътя си припомнях разни факти и, докато на Ат и беше много напрегнато от завоите, реших да и споделя, че това е най-земетръсното място в България, където има потенциал да стане най-силно земетресение, fun fact, I know. :D 
Не след дълго, пристигнахме в Гърция. Спряхме на безиностанция, в търсене на Интернет връзка, защото все още не знаехме името и адреса на хотела (мхм), в който ни бяха запазили стаи. Забелязах, че от входа, от който влязохме в Солун, доста лесно се ориентирахме да стигнем до централната част, където се намираше и хотелът ни. 

Стигнахме до него и един от нас пое сложната задача да се разправя с управителя на хотел Europa, който беше стар дядо, знаещ английски на 1%. Все пак успяхме да му обясним, че имаме резервация, дори откри имената ни в книгата и сега само трябваше да почакаме 30 минути, а после още около 2 часа, за да ни подготвят стаите! Яко!
Някои от нас, имаха спешна нужда от тоалетна, но не можехме да ползваме тоалетните на хотела. Тц. Поне ни позволиха да си оставим багажа, за да не го разнасяме с нас, че буса беше вече паркиран, на платен паркинг за 24 часа (18 евро, да си знаете). Тук е моментът да изкажа благодарността си на любезния собственик (предполагам) на бюфета пред хотел Europa, който така доброжелателно ни позволи да ползваме тоалетното помещение. Да е жив и здрав! :D 

Тъй като имахме много време за губене, трябваше да го използваме за разходка и храна. Аз много настоятелно (ама разбира се!) подканвах всички да идем до Brothers In Law - мястото за бургери, което бях набелязала. Още преди да тръгнем за Гърция, бях решила да се възползвам от платения пакет на Telenor - за 8 лв получавах 200 минути и 200MB интернет, за 24 часа. Включих го с няколко лесни цъквания в менюто за проверка на пакети и минути, и пуснах Maps, за да ни отведе до мястото. 
По пътя преминахме през най-красивата част на града. Пешеходните алеи, спускащи се към морето, с всички тези палми и красива архитектура, са наистина страхотни!

След около 15 минути ходене, се добрахме до Brothers In Law - Burgers & More! Мястото е близо до крайбрежната алея, както и до главните улици, и дори да нямате включен Интернет, ако си направите screenshots на маршрута, ще се ориентирате лесно.  
Моите хора се отказаха да ядат там и решиха да открият място за типичен гръцки гирос. Все пак ме изчакаха да си взема бургер, за което съм им много благодарна! Малко съжалих, че съм ги накарала да вървят толкова, само заради мен, но все пак видяхме по-голяма част от града, което си е плюс и успокоение. 
Мястото изглеждаше много приятно! Не е много просторно обаче и за голяма група от 8 човека, както бяхме ние, щеше да е много трудно да намерим място за сядане. Докато чакахме, аз снимах, за да ви го покажа, но всички ужасно много ме зяпаха, а и как иначе, снимах ги докато си похапват, хаха, и не успях да направя много снимки. 

Тази отдолу показва част от мястото отвътре. Нещото, което беше интересно и си струваше да заснема, но не успях, беше стъклените прозорци (вдясно на снимката), които позволяват да виждаш процеса на приготвяне на бургерите. 

Brothers In Law предлагат наистина интересни бургери. Само за пример ще дам бургера Elvis, който е с фъстъчено масло, чедър, ягодово сладко, пържен банан, бекон, плюс телешко кюфте, де, то без него няма как. 

Когато поръчваш за вкъщи, ти дават поръчката в готина брандирана черна торбичка, която бях показала в Instagram Stories и част от вас са я видели. 
Поехме в търсене на място, както се изрази Ангел - по спомен, в което другите щяха да ядат. Така и не разбрах дали успяха да го намерят, защото едните си купиха храна от едно място, а после всички отидохме на друго, където останалите ядоха гирос, а аз - бургера си. 

По пътя обаче видяхме още от красотите на Солун - старата гръцка архитектура и прекрасните алеи, за които вече ви споменах. Вече беше станало около 12 часа и времето значително се постопли, а лично за мен беше неприятно, защото носих тежка раница, фотоапарат и трябваше да се разсъблека, после пък пак да се облека, че ту беше топло, ту - хладно, абе, луда работа. :D
Тук е моментът, над тази снимка, показваща "любимите" ни моторчета, да споделя някои от неприятните особености на града, които ни направиха впечатление. На първо място - пренаселено е! Няма място за хора, какво остава за коли, а колите са навсякъде! Да не говорим за моторчетата, които изкачат от всяка улица, съвсем внезапно, много неориентирано и не се съобразяват с нищо по пътя! Хората се блъскат доста грубо, вървят все плътно до теб, все едно искат да те ограбят и ти дишат във врата. И зяпат! Зяпат много, но не само докато ги снимам, а постоянно. Бях забравила какво е да ме гледат, все едно съм извънземно, а като си с няколко момчета, целите в татуировки, а и ти самата не изглеждаш съвсем нормално, положението е трагично.:D 
Както споменах горе, седнахме в някаква закусвалня, в която предлагаха гирос, както искаха другите, не запомних името, но персоналът беше тооолкова мил - това запомних! 

От Brothers In Law си взех El Macho бургер, който съдържа - телешко кюфте, чили чедър сос, гуакамоле, крема сирене, начос, домат и айсберг. Като допълнение си поръчах порция пържени картофки с чедър сос. Защото съм шматка, накарах Ваньо да ми поръча, че мен ме беше срам (мхм!), двоен бургер, вместо просто голям и се озовах с две големи кюфтета, които засенчваха всички останали съставки. Докато ядох махнах едното и взех да усещам всичко останало, което си беше разкошно. Кюфтета бяха много вкусни обаче, а този чили чедър сос приятно увеличаваше апетита ми с леката си пикантност. Крема сиренето и начоса се усещаха перфектно! Гуакамолето сякаш изобщо го нямаше, хм. Ако трябва да поставя този бургер в личния си топ, го слагам на трето място, след бургера в Испания и Double Skapto Bourbon бургера от Skaptoburger в София. Картофките бяха доста вкусни, но бяха от бланшираните, доста наподобяващи тези на Burger King, но много по-вкусни. Чедър сосът беше велик!

*Не ми се получиха добре снимките на бургера, а и след като го разопаковах беше толкова оклепан, че си беше загубил фотогеничността. :D Във втора част обаче обещавам снимки на втория бургер, който опитах в Солун. :) 

С това приключвам първа част от разказа ми за пътешествието ни до Гърция, Солун. Съвсем скоро ще споделя и втора част, в която ще ви разкажа за разходката покрай морето, приключението ни с хотела, вечерта и за още едно място за готини бургери! 

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

No comments