| | | | | | | | | | | |

Sunday, July 2, 2017

LIFE UPDATE: Work & More



Не мога да повярвам, че този пост е факт. От много време говоря за него, както и за другите публикации, които искам да пусна, чак ми е неудобно, хаха. Но имам да мисля за твърде много други неща, за да си го слагам на сърцето. Оттук насетне ще е така. Ще пиша винаги когато мога. Няма да обещавам постове, ще се случват тогава, когато трябва. Причината е ясна - заетостта ми се увеличи и за да придобиете по-добра представа, ще ви разкажа какво се случва около мен напоследък. 

Някои от вас сигурно помнят поста в Instagram, в който направих един мини life update. Тогава бях в лека криза, заради стрес - с учестен пулс и задъхване дни наред и т.н. Ясно ми беше, че е безсмислено да се притеснявам, но наистина не можех да влияя на състоянието си, колкото и да се опитвах. Знаех, че като мине повратният момент, всичко ще се нормализира и ми оставаше само да чакам. 

Стресът се породи от това, че трябваше да взема решение дали да се впусна в ново приключение и в същото време много други неща ми предстояха и не знаех как ще се справя с тях, ако захвана и още едно нещо. В крайна сметка реших да се пусна по течението и да започна новото - стаж на пълен работен ден. Все някак щях да измисля как да нося под една мишница и другите две дини - фрийланс работа и писане на дипломна. Дните покрай кандидатстването, интервюто, тестовите задачи и започването бяха много тежки. Най-тежко обаче ми беше в последните дни, преди първия ден на стажа - изгаряше ме съмнението, че няма да се справя, че не съм за тази работа и най-трудно ми беше като си помислях, че очите на всички са вперени в мен, защото възможността е наистина голяма. Повтарях си, че спокойствието ми е по-важно от подобни безпочвени съмнения и притеснения, но уви. 

Та, дойде времето на първия ми ден от стажа. Още след втория, сърцебиенето, задъхването и общото ми притеснение бяха изчезнали. Съмнението в това дали ще се справя остана малко повече, но е нормално, защото за първи път се озовавах в подобна ситуация. Да. Това реално ми е първата работа на пълен работен ден в офисна среда. В поста, който планирам да пусна след време- "Работа от вкъщи: плюсове и минуси", ще разправям повече за работния ми опит, затова сега ще пропусна това обяснение. 

И сега - минаха близо 2 месеца, откакто започнах стажа, и не, не знам как успяха да се изнижат толкова бързо. Но е като всичко останало... Продължителността му е малко неопределена, затова няма да се впускам в обяснения. Междувременно ми се налага да работя и като research assistant - това, с което се занимавам в последните 2 години, след работно време или през уикенда. Освен това наскоро се включих и в още един research проект, който ще ме ангажира от време на време в продължение на 1 година. И защото не ми стига стаж и 2 фрийланс работи, имам да пиша дипломна за едната ми магистратура (за втората не мисля дори, ха), която съм на крачка да зарежа. Знам, че ще е голяма глупост, но не мога да ви обясня колко ми е трудно да се мотивирам при положение, че нищо от това, с което в момента се занимавам, не зависи от този хвърчащ лист. Но ако все пак изчезна съвсем през следващите 2 месеца, да знаете, че трябва да обвинявате университета ми, :D. 

Това може и да звучи като оплакване, но не е. Обяснявам само защо не съм толкова активна, дори в Instagram, но всичко е прекрасно, хора. Обожавам стажа, нямате представа! Казах го няколко пъти в Instagram, ще го кажа и тук - всеки ден съм благодарна за тази възможност. Благодарна съм на тези хора, че ме приеха и ми позволиха да се докосна до тяхната Вселена. За тези 2 месеца научих много, придобих и лека увереност, която преди ми липсваше, а е важна за развитието ми. Разбрах, че имам още много да уча и разбрах, че имам мотивацията да се развивам и да ставам по-добра точно в тази сфера. Средата, в която попаднах, ми се струва като илюзия, защото никога не съм и мечтала дори да съм сред толкова добри и креативни хора. Имам още много неща да кажа, но ще ги оставя за по-натам. И едно последно - благодаря, ама наистина безкрайно благодаря на късмета си.

А сега, след горещата вълна, съм в очакване на бури и прохлада. Тези дни бяха ужасни. Не помня такава жега в София! И много се надявам това да бъде първата и последната гореща вълна за лято 2017, защото не знам как ще изтърпя още една такава, ха. :D

Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро!

No comments:

Post a Comment