През ноември, 2015-та, бях в Чирпан за няколко дни и с нашите решихме да си направим разходка до отдавна желана дестинация - Белинташ - древно светилище в Родопите, намиращо се на около 30 км от Асеновград. Качихме се на колата и нашето пътешествие започна...
Като цяло си беше странно изживяване - бях много щастлива, че ще се докосна отново до любимите Родопи, но пък самото "приключение" ме остави със странни чувства, но за това ще прочете по-долу.
Преди да тръгнем аз намерих блог пост, в който човекът подробно беше описал маршрута, дори имаше карта, и през цялото време се водехме именно по този разказ. Може да го прочетете - тук, ако сте решили да се разходите до там.
Преди да тръгнем аз намерих блог пост, в който човекът подробно беше описал маршрута, дори имаше карта, и през цялото време се водехме именно по този разказ. Може да го прочетете - тук, ако сте решили да се разходите до там.
След като стигнахме каменната постройка, която може да видите в горния пътепис, оставихме колата и продължихме пеш. Разбрахме, че с кола можем да стигнем още по-напред по пътя към Белинташ, но винаги е по-добре да човек да ходи, по-добре се усеща природата, много ясно.
Ние вървяхме по пътя, който е проходим до там където е паркирана колата на долната снимка. След това става малко по-труднопроходим за обикновени автомобили, но, ако не жалите превозното си средство или сте с 4х4, може да се качите дори до църквата и от там чак да тръгнете пеш.
 |
| Гледка от високото, надолу към пътя, който извървяхме. Част от него не се вижда. |
След като изкачихме баира, попаднахме на разни изложени сергии и новопостроената църква. Непосредствено след нея изскочи още един по-стръмен баир, който ни поведе към същинската пътека, водеща до светилището.
От време на време изникваха разни открити скални места, от които гледките бяха много красиви.
Това дърво беше едно от нещата, по време на разходката, което ме зареди най-положително. Няма как да се подмине, защото е само, заобиколено от млади прави борчета, а то е толкова уникално и прекрасно и определено не толкова младо. <3 
Не след дълго, излязохме от боровата гора и започнахме по-често да виждаме открити скали.
Основната скала е доста внушителна. Аз бях поседнала малко по-долу, но не много близо до ръба, защото скалата е отвесна. Беше ми доста спокойно, наслаждавах се на гледката, но в един момента се случи нещо странно. Майка ми поседна и не можеше да стане. Буквално се беше вцепенила и не можеше да мръдне от страх. Почна да ме вика да ходя при нея и да не отивам много до ръба... Притесни се за всички хора наоколо. Аз също малко се притесних. Реших да мина от другата страна, защото малка цепнатина разделя големия камък на две, но беше прекалено стръмно и ме хвана страх от реакцията на майка ми и се върнах. Не мога да ви го опиша, но определено не се почувствах добре след това. Майка ми искаше да се махаме по-бързо от там и така и направихме. После тя прочете в Интернет, което не знам до колко е истина, но хората от селата наоколо не ходили на това място и казвали и на другите да не отиват, защото било лошо. Има много легенди за светилището, но никой не знае със сигурност за какво е служило.
Това е гледката от металните стълбички по посока пътят, от който дойдохме.
Тръгнахме си от там тъкмо навреме, защото идваха много хора и успяхме да избегнем навалицата. По същото време и задуха много силен вятър и горе щеше да ни отнесе. 
♥
Това беше нашата разходка до Белинташ. Определено си струва да се посети. На снимки не може да се покаже и с думи не може да се обяснят някои неща. А и в Родопите е винаги приказно! <3
Благодаря, че ме четете и наблюдавате!
Поздрави и до скоро!
Нина
No comments