Практика по Биогеография: Седемте рилски езера, 2012 г.

18 comments
Ох, много обичам да пиша на тема Пътешествия. Миналата година обиколих доста места, но тази явно няма да имам тази възможност, защото се подготвям за държавен изпит, а и работата, с която се занимавам, изисква да съм почти нон-стоп онлайн.
Хубавото обаче е, че все още не съм показала снимките от практиката ни по География на почвите и обща биогеография на Седемте рилски езера и сега, докато нямам пресни пътешествия, мога да се върна малко назад и да си припомня и споделя с вас едно от най-прекрасните изживявания, които съм имала.

Ако ви е интересно, може да видите поста за практиката ни по Ландшафтна екология в Земенски пролом, който направих преди време - тук.


Първи ден - 24.06.2012 г.
Пътувахме от София с автобус, който ни остави до хижа Вада.
Помня, че по време на пътуването, все още се чудих дали ще се качим до хижа Рилски езера с лифт или ще направим преход. Честно да си призная, много се притеснявах от преходите, защото си нямах изобщо доверие. Мислих си как няма да издържа и че ще се изложа пред всички и т.н.
До хижа Вада може да се стигне по асфалтов път, а от там се поема по маркировката, която извежда до Долното езеро. Беше тежко. На мен ми беше тежко, защото за първи път минавах такова разстояние в планината. А и се случи, че ни валя обилно през голяма част от времето и не беше от най-свежите изживявания - притеснявах се да не ми подгизне техниката, а и светкавиците подклаждаха емоциите. :D
Но всички тези неща накрая допринесоха за едно блажено усещане, което не знам с какво друго да го сравня, защото няма такова - то си идва само там в планината, след преход, когато поседнеш и се вслушаш в тишината. Незаменимо.
След 5-6-часов преход (доста повече от предвиденото време), стигнахме до Долното езеро от циркуса на Седемте рилски езера. Там спряхме за почивка, преди да поемем към хижа Рилски езера.

След около час, а може би и по-малко, стигнахме до хижа Рилски езера и не можех да повярвам, че съм успяла. Беше някак нереално. Останалата част от деня се насладих на всичко около мен подобаващо.



Втори ден - 25.06.2012 г.
Докато през първия ден се съмнявах, че ще успея да стигна до хижата, то този ден бях почти напълно сигурна, че до никъде няма да стигна, хаха. Имах мускулна треска, а и нещо ме заболя крака и почти през цялото време изпитвах гадна болка.
Тук съм се спряла, за да ме снимат с Рила, любувам се и гледам къде трябва да идем - ееей там горе, на най-високото. <3

След около час, стигнахме до Бъбрека.
Имахме почивка, преди да започнем да катерим другите езера.



По пътя нагоре се разкриваха все по-прекрасни гледки.

Най-долното езеро на снимката е Рибното езеро, разположено до старата хижа Седемте езера.
Над него се вижда Трилистника, а най-отгоре - част от Близнака.



Окото.
След като се изкачихме до него, времето спря.
То стоеше необезпокоявано, в ледена прегръдка, цареше пълна тишина и спокойствие.
Беше неописуемо. Миришеше на студ.

Тук до Окото, напът към Сълзата, изживях духовно приключение. Бях останала сама, групата беше изкачила стръмната част и се беше скрила, а и облаците, които обгърнаха мястото, допринесоха още повече да изглежда, че съм напълно сама. Седнах на един камък. Огледах се - мъгла, част от езерото, тишина, студ, страх. Бях си казала, че няма как да продължа. Хаха, сега ми е смешно, но тогава никак не ми беше. :D В един момент ме връхлетя прилив на енергия и почнах да си мисля, че няма път назад и трябва да дам всичко от себе си, за да премина и този участък. Така и направих, след като почти пуснах 1-2 сълзи между Окото и Сълзата, станах и тръгнах.

След Окото ми беше прекалено емоционално и физически напрегнато и не помня Сълзата, което е странно. Помня само, че се спуснахме по една преспа, хаха и беше забавно.
Според разположението на това езеро, предполагам, че е Близнака, а отсреща се вижда връх Харамията.

Това се предполага, че е едно от двете т. нар. Чанакгьолски езера, които ги наричат също Паниците или Чанаците. Те са в отделен циркус, от този на Седемте рилски езера, в близост до връх Харамията.


След най-трудното, от обиколката на Седемте рилски езера, стоях и съзерцавах планината. Всяка стъпка, която направих, си заслужаваше, заради тези няколко минути на пълно спокойствие и блаженство. След малко ни чакаше път само надолу, а надолу аз бях по-бърза от всички.   


Върнахме се в хижа Рилски езера по друг маршрут, който минава през хижа Седемте езера и Рибното езеро. Имахме доста екстремна ситуация - преминаване през преспа при голям наклон на склона, под връх Харамията, но всичко премина благополучно за тези, които преминаха през нея. Аз слязох по камъните отстрани, защото изпитах неописуем ужас от наклона и това, че се хлъзгаше ужасно много, предпочетох да не рискувам.
С някои колеги, слязохме по-бързо и успях да снимам останалите и внушителната гледка, която се откриваше. Кучето на снимката се казва Ева и е на хижа Рилски езера, тя беше с нас през целия преход.
Спряхме за почивка на хижа Седемте езера, след което се върнахме отново в хижа Рилски езера.

Трети ден - 26.06.2012 г.
Последният ден направихме преход от хижа Рилски езера до Паничище, където ни чакаше автобусът. Винаги е леко надолу, но не и като си катерил 2 дена и имаш неописуема болка в краката, а ти се налага да вървиш по огромни камъни. :D Нооооо, всичко премина благополучно, с което приключи и това наше приключение през една от най-вълнуващите практики, на които имахме щастието да присъстваме - География на почвите и обща биогеография

По време на преходите, преподавателят, който беше с нас, обръщаше внимание на почти всяко растение или животинче, което видим по пътя. Беше много интересно и определено ни помогна да разберем някои неща повече отколкото, ако ги бяхме учили само от учебниците или лекциите.
Надявам се, че ви е било интересно и че снимките са ви харесали. :))) <3 
Благодаря ви, че ме четете и наблюдавате. 
Поздрави, 
Нина

18 comments

  1. Красотааа <3 Задължително трябва да посетя това място!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, снимките показват съвсем малка част от красотата, друго е да го
      видиш със собствените си очи... <3

      Delete
  2. Няма такава красота! <3

    ReplyDelete
  3. Колко прекрасно! Направо ме караш да съжалявам, че не продължих с биоразнообразие или геология. Сега няма да има такива красиви практики за мен!
    Най-много да се хваля с колонии от клетки или бактерии в блога. xD

    Много готино! И на мен ми се катерят планини, но никога няма с кого.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хахаха, и твоето е интересно, не съжалявай. :)))

      Delete
  4. Леле Нине, настръхнах и цялата се разтреперих... Нямам думи да опиша какво изпитах след като прочетох поста... Мечта ми е да се кача там от много време и някак си все не се случва, сега обаче вече съм сигурна, че трябва да се напъна и да се случи... Благодаря ти!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ох, много се радвам да прочета това.
      Да, напъни се и иди, защото няма такова място! <3

      Delete
  5. Здравей, екология ли учиш? :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не, география уча. :)

      Delete
    2. Е, заблудих се, че си колега биолог и се зарадвах малко повече от нужното. :D Нищо, разказът и снимките ми носят много приятни емоции. Аз бях на практика за около месец в Странджа и знам как едно такова нещо създава незабравими спомени. :)

      Delete
  6. Браво,просто невероятен пост,а снимките са...ох,не мога да намеря подходяща дума да ги опиша("божествени" странно ли звучи?:D).Наскоро и аз посетих това място,наистина си заслужаваше усилията.Поздравления отново за този пост и се надявам да има все повече такива!<3

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хихи, много се радвам, че ти харесва поста и снимките! :))) <3
      Благодаря ти много! <3

      Delete
  7. Вълшебно е, Нина! ♥

    ReplyDelete
  8. Много искам да ги видя с очите си. Дано ми се случи някой ден...

    ReplyDelete
  9. Страхотен пост и прекрасни, прекрасни снимки! <3

    ReplyDelete