В края на февруари приключих с изпитите за едната магистратура и бях пратила всичко нужно, за да приключа и с втората. Стана така, че нанасянето на последната ми оценка малко се отложи, имаше и известни драми, защото не бяхме разбрали за редовната дата - нещо, за което аз още твърдя, че не бяхме виновни ние, но тъй като преподавателят беше от друг университет, малко ни се разминаваха разбиранията. След уговорки, чакане, проваляне на няколко плана, най-после ни се насрочи още една дата, за да ни бъде нанесена последната оценка и най-после всичко да приключи...
Денят на нанасянето беше именно този. Не бях настроена много положително, защото създалата се ситуация не ме хвърли в море от добри емоции, и мислих, че драмата ще продължи, но за мое огромно щастие всичко приключи толкова леко, чак не разбрах как така стана. Сутринта станах, отидох до Софийски университет, поговорихме си с преподавателя и ни нанесе оценките.
Веднага след това си тръгнах към вкъщи - спокойна и щастлива.
Дървото пред блока е цъфнало феноменално красиво. [Вече ви го показах в Instagram, но исках пак.]
Първото нещо, което направих, след като се прибрах, беше да погледна сладкиша, който измайсторих предната вечер. [Не знам дали сте попадали на снимката ми в Instagram, в която дадох супер елементарна рецепта за сладкиш, ако не сте, вижте я - тук. Този път използвах обикновено какао, вместо рожково брашно и, откакто го правя така, забелязах, че става по-ронлив. Реших да го направя по-апетитен и добавих глазура.
Рецептата за глазурата също не е специална - 5 с. л. пудра захар, 1 с. л. какао, 20 гр. масло, 150 мл. прясно мляко, 2 шоколада. Млякото кипва, изсипвате всичко и бъркате, докато шоколада се разтопи и всичко стане хомогенно и по-гъсто. Оставяте да изстине. След като сладкиша е готов, аз добавих в напуканите места от глазурата, като натиснах малко, за да влезе по-навътре. Също така направих няколко дупки по целия сладкиш, за да има на повече места в самия него. Глазурата не е много гъста и се стича, затова направих място да попадне и по самия ръб на тавата. Добавих и звездички за разкош, хихи. Оставих го за една вечер и на другия ден всичко се беше стегнало и миксирало доста добре.]
После си направих кафе и закусих, тъй като беше още рано, с баница, която беше пратена от майката на приятеля ми - много вкусна! Захванах се също така да си направя разни сметки и да запиша някои неща в органайзера.
След това заснех снимката за кампанията на Avon - "Говори свободно за домашното насилие" (вижте повече за нея в Instagram). Докато снимах и разказвах на приятеля ми какво правя, се оказа, че той знае за кампанията и се сформира интересна дискусия. [Димитър твърдеше, че е много дискриминиращ факта, че кампанията набляга едва ли не само на жените, тъй като много мъже също са подложени на домашно насилие и може би се нуждаят от същата помощ. В сайта на Avon посочват, че мъжете също могат да бъдат жертви, но, повтаряйки известното - че жените са повече, сякаш казват, че кампанията им се отнася само за тях. То е ясно, че проблемът засяга повече жени, но според мен, биха "спечелили" повече, ако слагат абсолютно на една линия двата пола при представяне на идеята. Това е нещо, за което не се бях замислила, докато Димитър не повдига темата. Все пак, мисля, че кампанията на Avon е много благородна, защото това е един наистина ужасен проблем и ще бъде добре, ако може по някакъв начин да се помогне на жертвите.]
За следобедна закуска, направих сандвичи. Докато хапвахме, аз естествено си цъках на iPad-а.
В този ден имахме специален случай и решихме да хапнем бургери на ново място, малко в разрез с Часът на Земята, който предстоеше, но все пак не може всичко да е праволинейно, хах. А и Димитър не всеки ден е в София. А и той обича бургери. А и аз обичам да ги ям от време на време. Да. *Оправдания.* Хаха. Аз се облякох и гримирах и може да видите, без да се впускам сега в обяснения, продуктите, които използвах. [Наскоро заснех снимките за пост "Какво има в козметичната ми чантичка?" и там ще обясня за основните продукти, които използвам и нося със себе си, като пътувам.]
Наши приятели ни препоръчаха ресторант "Самурай". Намира се на ъгъла на Витошка и Солунска - едва ли ще ви затрудни да го откриете. Има доста голяма външна част, която е за пушачи, а и вътрешната част също не е малка и имаше свободни места.
Ние си поръчахме бургер "Чичо Сам" - бекон, чедър, говеждо кюфте, марула, бял сос, който е доста солен, но вкусен. Към него ви носят и картофки, които бяха СУПЕР вкусни, както и 3 вида сос. Димитър даде 3/5 на цялостното преживяване и храна. Аз, защото не съм била в толкова много заведения за бургери, като него, и не съм опитвала толкова много видове, му давам 4/5, защото смятам, че наистина качеството за тази цена (около 7-8 лв за бургер) е почти отлично. Едната единица надолу е и заради забавянето при приемане на поръчката. Като цяло останахме много доволни и със сигурност ще се върнем, за да опитаме и другите им видове. :3
Щяхме да ходим пред Народен театър, защото там щеше да се празнува Часът на Земята, но на Димитър му пратиха извънредна работа и решихме да не губим повече време навън и направо да се приберем.
Ние естествено почетохме Часът на Земята вкъщи. [Онзи ден пуснах и пост по темата, за който много се постарах. Но, както повечето пъти става, като пиша на сериозни теми, много малко хора са го видели и са се заинтересували, което е свръх жалко. За съжаление, постове като този например събират в пъти повече гледания в сравнение с постовете за проблемите на природата... Все пак, ако ви е интересно да научите на промените в климата на Земята прочетете - тук.]
Е, някои неща нямаше как да бъдат изключени, а и неговата работа дали сега или после, все трябваше да бъде свършена. Но все пак си поработи на тъмно, хаха, за което му благодаря.
Аз си изтрих грима, както подобава - с любимата ми четка, и пристъпих към етапа с грижа за кожата. Имам нов любимец - ментова вода на ArminaBio, показах ви го и в Instagram.
*Снимките са правени с телефона ми
*Гривната от кампанията на AVON ми е изпратена от PR
♥
Това беше един от моите дни.
Надявам се, че ви е било интересно.
Надявам се, че ви е било интересно.
Благодаря, че ме четете и наблюдавате.
Хубав ден и до скоро!
Хубав ден и до скоро!
Нина
No comments