Втора част! Реших да не я бавя много, че да не забравите за какво ви говорих предния път и да се чудите за какво пиша тук. А за тези, които не са видели първа част и в момента наистина ми се чудят на писанията, ето я - Greece: Thessaloniki & Brothers In Law Burger. Там разправях за пътуването и първите ни мигове в Солун, разходката из града и едно много готино място за бургери. В този пост пък ще прочетете за разходката по крайбрежието, приключенията с хотела, вечерта и още едно много готино място за бургери. Приятно четене и разглеждане.
❤
Последно ви разправях, че седнахме в закусвалня, където другите хапнаха гирос, а аз - бургера, който бях купила от Brothers In Law. След това, минахме през голям маркет, в който се чувствахме като малки деца - предлагаха много неща, които ги няма на нашия пазар в България и ни беше развълнувано! *Част от покупките, може да видите в Instagram."
След това се отправихме на разходка по крайбрежната алея, спускайки се точно покрай Бялата кула. Времето беше разкошно, но покрай морето духаше много силен вятър.
Вече беше станало време да се връщаме, но тръгнахме към хотела, след като си направихме стабилно количество снимки. Направи ни впечатление, че имаше много хора, въпреки че беше петък, преди края на работното време.
На снимката (долу) са Redound, в целия си блясък. Ако някой от вас слуша по-тежка музика и по-конкретно - hardcore beatdown, със сигурност е запознат с творчетвото им.
И така, отправихме се към поредното приключение - сблъсъкът с хотелските ни стаи. Но преди това извървяхме дългия път обратно, който на мен ми се стори безкраен. Напоследък не се разбирам добре с Adidas Tubulur-а ми, много са удобни, но при цял ден носене и много ходене, идва моментът, в който положението става неприятно. Имайте го предвид - подметките им са доста твърди и колкото и да са удобни, ако са ви една идея по-големи, както са на мен, ходилото се наранява, при непрекъснатото триене.
Та, накрая, с куцукаща крачка, стигнах до хотела. В първа част ви показах фасадата му - изглеждаше много добре външно - готина старинна архитектура. Отвътре също не беше съвсем зле, но стаите... бяха покъртителни. Изненадата беше голяма, защото ние наистина не знаехме къде ще спим. Попаднахме в стара сграда, отчасти ремонтирана, но нашите стаи бяха така, все едно никой не ги беше пипал от годината на построяване на хотела. 3 легла, без никакво разстояние едно от друго, мивка в стаята, балкон - гледащ към голямата мизерия в задната част на хотела, обща баня и общи тоалетни за целия етаж. Аз си бях приготвила всичко необходимо за душ и релакс, след изморителния ден, а спах с дрехите и с мъка използвах тоалетните помещения, които за голямо щастие не бяха толкова зле. Виждаше се, че в хотела цари ремонтна дейност, но ние просто не бяхме от късметлиите с ремонтирани стаи, хах. Нищо, де, беше забавно, незабравимо и ценно като преживяване.
Починахме си малко и към 17 ч. тръгнахме в търсене на клуба, където щеше да се проведе концертът. Организацията беше меко казано невъзможна. Концертът започна с около 3 часа закъснение, но поне се събрахме с други хора от София, които също бяха там за събитието, и си прекарахме страхотно навън. Бяхме в част от града, където имаше много малки улички, пълни с ресторанти и клубове. Вечерта сякаш целият Солун се беше изсипал там. Имаше толкова много хора! Всичките много издокарани, някои - прекалено.
А самият клуб беше много странен, но не му запомних името, че този гръцки ме убива. Не успях и да го снимам в пълния му блясък, че беше тъмно, а и бях с 50mm твърд обектив и просто нямаше как да обхвана цялостта му. Влизахме няколко пъти, но в крайна сметка с Ат решихме да останем навън и не присъствахме на самия концерт.
За сметка на това обаче посетихме страхотно място за бургери, което по случайност се намираше в близост до клуба - Hot Hot Burger Bar. Изобщо не беше планувано, но нямаше как да пропусна.
Тук интересното беше, че отново накарах Ваньо да ми поръча, но той обърка желаното от мен, а и нямаше време, че скоро беше техния ред да свирят, и аз смело подхванах задачата сама да се оправя, на английски. Дори после поръчах картофки на Ат, след като бях добила смелост, хаха. Не било толкова трудно, само срамът ми е в повече, а не толкова незнанието. *Да, имам огромна, ужасна бариера при говорене на английски език. В главата си говоря, оправям писмената комуникация, превеждам, разбирам, но дойде ли моментът да говоря - все едно си гълтам езика. Ужасно е! Та, затова този момент беше така вълнуващ и важен за мен! Доказах си, че не е толкова страшно и че няма да умра. :D*
Чакането на поръчката беше някак странно, защото не знаехме как точно ще разберем кога е готова. Навъртах се около касата, гледах към хората, които приготвяха бургерите, докато в един момент един от тях не взе микрофон, с който обяви (на гръцки, разбира се!) коя поръчка е готова. А аз, като идиотче, отидох с касовата бележка и ги попитах дали е моето? :D
Това е. Regular Honey Mustard Bacon Burger. On A Plate - с картофки и 3 вида сос. О, Боже мой. Толкова сладък (в буквалния смисъл на думата) бургер не бях яла. Все едно имаше 2 лъжици мед вътре, хаха, сериозно. Но беше брутално сочен, течеше от него сос, което приемам за голям плюс, защото не обичам сухи бургери. Ако го бях взела с по-специалното месо и нямаше толкова много медена горчица, щеше да наподобява още повече най-великия бургер, който съм яла - онзи в Испания, мхм.
Картофките бяха страхотни! Ат пък си взе Just Potatoes със сос 4 сирена и да ви кажа - феноменални бяха, и картофите и сосът.
Мястото предлага супер интересни неща и искам отново в Солун, само заради него, честно! Има най-различни бургери, сандвичи, хот дог, салати, пилешко, картофки с различни сосове - 4 вида сирена, чедър сос, chili con carne, карбонара, леле, велико! И сладкиши с Philadelphia. Моля, някой да отвори Hot Hot Burgers в София!
Статута на мястото бих определила като нещо средно между гурме бургерджийница и Burger King. Имаха и по-специално месо за бургерите, освен Regular, което аз си взех, но мисля, че все пак попадат в средата, залитащи леко към гурме, по моите критерии.
Ако приема, че съм яла не гурме бургер, то тогава този е на първо място в топа ми за не гурме бургери! В общия топ го слагам на трето място, до този в Brothers In Law.
Малко по-късно, след като бях унищожила този бургер, си се прибрахме в "прекрасната" стая, доста изморени, което пък ни помогна в това да не обръщаме много внимание на мястото, където щяхме да спим. :D
На следващия ден, към 11 часа се изнесохме от хотела, с Ат обиколихме няколко магазина, закусихме най-великия гирос, взехме си буса и потеглихме към България.
Беше вълнуващо и запомнящо се!
Благодарна съм, че бях част от него.
❤
Благодаря, че ме четете и наблюдавате!
До скоро!
No comments