One Of My Days: Zido Whole Food

No comments

Откакто видях, че Zido имат сушени плодове, веднага си навих на пръста, че трябва да ги опитам. Страшно се зарадвах и като видях, че ще бъдат на Фесфивала на здравето, основното нещо, за което не спирах да мисля през този ден, беше именно това - да отида и да се запася. Реших и да снимам, защото щях да се разходя до Южен парк, а там определено има по-интересни неща. Приятно четене и разглеждане! 
Отново преминах в някакъв летен режим на спане, при който спя сладко през светлите часове и, когато имам възможност, си спя дооо 14 ч. Супер не обичам, но при мен режима ми за спане си има свои цикли и си се променя както си иска. Съответния ден нямах какво да правя, бях решила, че мога да си позволя да спя до 14 ч. и така и стана. Първото нещо, след като станах, беше да си направя гореща вода с мед и пчелен прашец - това заменя сутрешното ми кафе вече втора седмица.



Докато я пиех, разгледах Facebook и другите социални мрежи.

Направих си закуска - кисело мляко, шоколадово мюсли с лешници, няколко сушени червени боровинки и какао на прах. Напоследък обичам да стоя на фотьойла, на който се гримирам, и да гледам през терасата към дървото, което е отпред. 

Този път бях приготвила фотоапарата наблизо и успях да заснема птичка на хранилката, която поставят съседите от горния етаж. Постоянно се навъртат и ми пеят, супер е прекрасно! 

Свърших със закуската и се отправих за душ, след което се оправих и излязох. Изпуснах си транспорта за 3 секунди, а следващият щеше да дойде сигурно след 30 минути, защото бяхме неделя. Реших да ходя пеш, а и времето беше приятно - леко мрачно, не много горещо, идеално за разходка.

Стигнах Южен парк и се отправих с бавна крачка, за да се полюбувам на природата, директно към Фесфивала на здравето, който беше разположен на Поляната, където и се случват такива събития по принцип.

Нямах търпение да си купя нещата и след някоя друга снимка отидох на щанда на Zido.

Там се заговорих с Иглика, която ме попита какво ми е направило впечатление, че снимам, а аз се впуснах в обяснения, че съм им фен и съм страшно радостна, че най-после се докопвам до плодовете им, защото ги търся навсякъде.

Тя много се зарадва на голямата ми покупка, защото парите отиваха за благотворителна кауза - за Националната асоциация на децата и младите хора с диабет, и каза, че съм ѝ симпатична, което супер ме изпълни с щастие. Искаше да ми подари една от кутиите с плодове, но аз настоях да си я заплатя.

Споделих ѝ после, че снимките ще бъдат публикувани в блога ми и започнах да обяснявам, че страницата на Zido са харесали моята лична страница (хихи) и може да види от там линк към блога. *Трябва да си направя визитни картички, ще се улесня доста, хаха.* В следващия момент ми пълнеше торба с кутии и "любимите й крекери", които много добре знаете, от поста ми December Favorites'15, колко харесвам и аз. Стана ми много неудобно, не исках, но толкова настояваше и реших да се съглася, хаха. Беше толкова мил жест! Отделно един друг чичко пълнеше друг плик с тениска и шапка от Фестивала и асоциацията, за която отиваха парите. Всичко беше доста емоционално, от онези моменти, в които ме връхлитат сто и една емоции и после сякаш не се е случвало, защото все едно за миг съм била другаде и като си дойда на земята и се чудя какво точно се е станало, хах. После бях толкова умислена, че вървях към вкъщи с навярно доста неадекватен поглед.

Снимах още малко и се запътих към спирката. След минута чудене, реших да поема отново пеш, въпреки, че след 3 минути щеше да дойде моят транспорт.

Прибрах се, за да си оставя торбата с покупки и подаръци, за които съм безкрайно благодарна. Снимах ги за спомен (и за блога, хаха), качих снимка в Instagram, след което тръгнах към Billa, за да пазарувам за идната седмица. Бях решила от понеделник (13.06.2016) да започна режим на хранене по примера на 90-дневната диета. Бях разчертала личния си план, примерният шопинг лист беше също готов.
Сушените плодове ще влязат в режима като закуска или ще ги хапвам през Витаминовия ден. През Витаминовия ден мога да ям също суровите барчета на Zido и RooBar, защото са направени от плодове, семена и ядки, което ги прави (май) позволени. Е, и да не са, по моята лична логика - са, хаха. Крекерите на Zido мога да ям през Въглехидратния ден (защото са основно от брашно). А с малко мамене мога да си позволя бисквитите им през Скорбеления или Въглехидратния ден, хаха. 
Прибрах се и реших да си направя последната паста със сирена за следващите месеци (да видим!), защото не е позволено да се прави такава комбинация при режима, хах. Купих си някаква печена паста, която много ми хареса. Стана страхотно. След това се захванах със стажантска задача за WWF, която исках много да свърша, въпреки, че беше станало доста късно.
После пък си хапнах от бисквитите на Zido - страшно интересни, за първи път опитвах точно тези. Не съм опитвала бисквити с подобен вкус. Много леко сладки са и страшно ароматни. Така завърши моят изпълнен с много емоции и храна ден! 
Благодаря, че ме четете и наблюдавате! 

До скоро! 
Нина

No comments