Ат и Ваньо ме поканиха да ида с тях на разходка в Лозенска планина и аз без много да мисля, отмених всичко, което имах да правя през този ден, и се настроих за пътешествие! Приятно четене и разглеждане на един от моите дни.
♥
И хоп - за няколко дни, преминах в период, в който се събуждам към 10 и не мога да заспя след това, навярно е заради по-топлото време, не знам. Насилвам се да си доспя, защото си лягам късно, ако нямам какво да правя, но и аз не знам защо, като е много по-хубаво да стана рано и по-голяма част от деня да е пред мен. Та, в днешния ден се събудих към 10:30, помотах се, уговорих се с Ат и Ваньо за предстоящата разходка и станах да се приготвям.
Първо си приготвих хапването за обяд. Днешният ден беше Скорбелен (Бобов) и предната вечер си направих пица от елда, но тъй като не трябваше да слагам яйца, реших да пробвам да пасирам елдата, за да е по-лепкава. Получи се, но мисля, че трябваше да изпека блата малко повече. Разбира се не е толкова стабилен и малко се разваля на места, но това да е проблема. Получи се вкусно. Пицата няма месо, нито млечни продукти, защото и такива продукти не трябва да се ядат през този ден.
За закуска хапнах купичка малини.
Взех си душ и седнах на масичката ми за красота, да се вкарам в ред. *Btw, ако не сте видели в Instagram, поръчах си чашката от последния wishlist, който пуснах в блога, и я снимах, за да ви покажа за какво всъщност реших да я ползвам - за малки четки за грим и разни други. Мисля, че си отива с другите елементи.*
Приготвих си няколко важни неща - Autan; слънцезащитен лосион Wooden Spoon, който беше в първата Goodbox, която си поръчах; очила; несесер с пудра и четка, за да имам с нещо да си прикрия лъсналото лице, ако случайно после идем на някакво цивилизовано място, хаха. *Слънцезащитният лосион доста ми хареса - мазен е, но бързо попива и не оставя лепкаво усещане, нито бели следи.*
Приятелчетата минаха да ме вземат и не след дълго бяхме в село Лозен и търсихме пътеката за манастира. Първоначално объркахме пътя и тръгнахме по възможно най-слънчевите пътеки в 14 ч., което си беше чисто самоубийство, предвид това, че тази събота беше адски гореща. Разлахме селските кучета, дори едно огромно успя да ни уплаши и прогони, защото щеше да изкочи от оградата.
След малко лутане из горещите улици, решихме да попитаме къде е пътят за Лозенския манастир. Упътиха ни и най-после тръгнахме в правилна посока. Като влезете в селото, карате само по главния път. В края му има нещо като паркинг, където трябва да оставите колата и да тръгнете пеш по пътеката. Встрани от паркинга тръгва и пътя за манастира и може да се качи и кола до горе, но е за по-високи и 4х4 коли, защото не е съвсем блестящ. Питайте в селото, ако не може да се ориентирате.
А правилната посока беше през чудна борова гора, без слънце със свежа прохлада, от която имахме сериозно нужда. Много наподобяваше пътеката, която върви от Княжево към Златните мостове.
Вървяхме бавно около час и нещо.
По пътя имаше чешма, спряхме да се охладим и да се напием едно хубаво с вода. Там ни казаха, че има още около километър и половина нагоре, докато стигнем манастира.
На мен по едно време ми стана супер тегаво и за малко да се откажа, защото горещината изобщо не ми се отразяваше добре, но Лозенски манастир "Свети Спас" изкочи и подскочих от щастие, хаха. Стори ни се, че от чешмата до него беше доста по-малко от километър и половина.
Влязохме, за да разгледаме.
От вътрешния двор се вижда страхотна гледка, която не успях много добре да заснема и всички снимки излязоха размазани, но нищо. Ако идете, ще го видите с очи, а така е най-добре.
Хапнахме нещата, които си бяхме донесли, в приятната компания на...
... това сладурче, което нахранихме с кокалчета.
През останалата част от деня не снимах, защото бях доста изморена, болеше ме глава, а и нямаше интересни неща - душ, почивка, хапване (пак същото, като обяда), малко работа и в леглото.
♥
No comments